Пролет 2020

 

Угрижени погледи от вглъбени очи

по тротоарите се разминават.

Но от твоя поздрав слънчев личи,

че макар да съм с маска, пак ме познаваш.

 

И с южния вятър в небето на март

възнасяш „Господи, помилуй!“

Да ни отмине, Боже, този кошмар!

Да ни отмине този смъртоносен вирус!

 

И как не забелязва никой от нас,

че са напъпили магнолиите,

че игликите поникват...  А пък аз

не съчинявам стихове, а моля се.

 

Че песни на птици в парка звучат.

Те влюбени, гледат се ласкаво.

А мойта усмивка, уви, теменужена

не виждаш под медицинската маска.