Огън
Към
залеза – разровена жарава
ръце
протягам и се грея.
В
небето облачета пепеляви
в
огнени окраски розовеят.
За
ръцете си студени
аз
има откъде да взема огън.
Но
за сърцето вледенено,
от
Теб си вземам само, Боже.
Към свети Иоан Рилски Чудотворец
Породено от словото на Н.П. Триадицкия
епископ Фотий
в
неделя 22-ра след Петдесетница.
Преп. Иоан Рилски Чудотворец, 1 номври
(19 октомври ст. ст.)
Гората –
многоцветен стъклопис
на залеза под морните
лъчи блести.
Чуй, как, свети
Иоане, всеки лист
и всеки ручей тук
завета ти шепти.
Скалата помни.
Пещерата знае
равноангелското
твое житие,
подвига ти
постнически и покаен
и молитвено
богослужебно битие.
Но има ли достойни,
преподобне,
сред върволицата
от христиани,
които с почест кланят
се на гроба ти
и които чеда твои
да са назовани?
Завета ти, наставниче
монахо,
кой следва в туй
мамонско време,
в което даже
просяка и сиромаха
ядат се - кой колко
повече да вземе?
Сребролюбивата
змия отрови
милиони български
сърца,
а ти с отеческа
любов гальовно
и благо казваш
ни „чедца“?
Не е достоен,
отче свети,
народа български
за твоята любов.
Не следваше духовните
съвети
и не заслужи
монашеския ти покров.
Но заради
малцината избрани,
заради праведниците
незабележими,
моли се,
застъпниче свети Иоане,
на Бога – за нас
непостижимий.
Гората като
есенен витраж
в лъчите залезни
потрепва.
Молитвите на нашия
духовен страж
повтаря и
настойчиво нашепва.
Блян
Господи, Ти
постави ме над
храмовите полилеи,
откъдето музиката
блика и се лее,
където ухае омайно
елея
и сърцето ми обич
към Тебе лелее.
Там лика Ти
божествен сияе.
Там пеем ведно с
херувими.
Там преддверието е
тайно на рая.
Там бленувани
сбъднатости има.
Там разстилат се
меки вокали.
Песнопения глъхнат
във тихост.
Там небесен ветрец
леко гали
и сърцето за Теб ражда
стихове.
Да ми запазиш
вовек, Свети Боже,
местото във хора
копнея.
И щом на небето ме
вземеш да може
вечно на Теб да Ти
пея.
Споделена молитва
По случай посещението на
Негово Преосвещенство Кирилл,
епископ Воронежский и Южно-Российский, РПЗЦ
в катедрален храм „Успение Богородично“,
кв. Бъкстон, София
Тамянен дъх душите ни пои
във светлината на огромни полилеи.
Литургийна музика във въздуха струи.
За нас се молят двама архиереи.
По техните молитви озари
сърцата, Господи, със светлина небесна
и виното, и хляба претвори
във Твои кръв и тяло – плът пречестна.
По силата на празничното съслужение
на братя православни християни
благослови светото наше единение
във Бога и нашите духовни блянове.
11.10. (28.09. ст. ст.) 2015 г.
Неделя 19 след Петдесетница
Преп. Харитон изповедник. Мчк Вячеслав, кн. Чешки
Сезон за богомислие
Умъдрен сезон е
есента.
Със сълзи отмива
страстите на пламенното лято.
Упокоява
уморената душа.
Превръща
слънчевия блясък в старо злато.
Сезон на
покаяние е есента.
Тъжи за
яростните бури на отминалото лято.
Разлива във
сърцето нежна топлина,
а в горите –
листопадни аромати.
Сезон на
тихостта е есента.
От Бога мир и
кротост проси.
Света потапя в мека
светлина.
Молитвено
дихание във въздуха се носи.
Сезон за
богомислие е есента...
Веронаучно
Какво от туй, че са открили
потоци от вода на Марс,
аз вярвам Бог Троичен сътворил е
света специално зарад нас.
Какво от туй, че атоми незрими
аз виждам с моя сложен апарат,
благодаря, че ангели и серафими
за мен пред Бога предстоят.
Какво от туй, че не тепсия
Земята се оказа, а кълбо,
важно е, че Бог като Месия
дойде, а другото е все едно.
Иисусов венец
Купих си от магазина
дребен чудноват цветец
с цвят на зрейнала малина
и листа като писец.
Този странен цвят омаен
безуханен, но красив
вся екзотика във мойта стая,
но оказа се бодлив.
Само с поглед, щом досегна
тези цъфнали треви,
те сърцето с тръни жегват.
То започва да кърви.
И оказа се накрая,
че красивия цветец,
е наречен, без да зная,
на Христовия венец.
Поезията си, Боже, посвещавам
на Теб
“поезията - това
са най-хубавите думи
в най-хубавия
ред”
Колридж
Неземна музика от словеса -
чиста, благозвучна, нежна -
помогни ми, Боже, да Ти поднеса,
духовна моя стряха и прибежище.
Да бъде тя бълбукане на ручей.
Да бъде песен на щурец
или раван на конче пред каручка,
или пък гукане на младенец.
За мене най-голямата награда
ще бъде, ако Бог Свети
слуша стиховете ми с наслада
и с любов ги освети.
Ранноесенно
Смрачи се. Тихо заръми.
От север долетя и вятър хладен.
С Теб, Господи, отново сме сами –
моя Правда, Милост и Отрада.
Едва дочуто по листата шумоли
дъждът и ръси ситни капки по косите.
Духовната ми жажда, Боже, утоли
с благодат и невеществен огън във очите.
Простри над мен невидима ръка
и Дух Свети над мен изливай.
В подрасник осветен ще облека
душата си, във Господа щастлива.
А когато нежна панделка-дъга
безшумно в синевата се извие,
моля Те, увековечи мига
на единение със моя свят Месия.
Животът – поклонническо
пътуване към Бога
Последният поклоннически пътепис,
който с Божията помощ ще напиша,
ще бъде странстването на духа – един ескиз
за пътуването ми към Бог Всевишни.
За лутането в бездуховната пустиня
е по-добре да не разказвам.
Благодаря на Бог, че я преминах,
макар и да не беше безнаказано.
Оттам нататък – кръстоносене
и падане, и ставане безкрай.
Кървят ми стъпалата босите.
Кончина християнска, Господи, подай!
Но ако нейде забележите
по пътя тесен кървави следи,
вдигнете взор към нежното
небе. Заслужила съм своите беди.
А след християнската кончина,
достигнала небесния чертог,
душата ми ще тръпне в благочиние
и поклон смирен пред своя Бог.
Ако
„Защото всяка земна красота и радост не са нищо
друго,
освен сянка или миг в сравнение с небесната, тоест
вечната красота”
свети Йоан
Шанхайски.
Ако романтиката
ме привлича,
то то е защото тя
сянка е бледа
на небето. Донейде
на него прилича
и донейде към
него тя гледа.
Ако в две хубави
очи зелени
душата на чиста
девойка прозира,
то сияйното
небесно селение
в тях бледо
отражение намира.
Ако земната
девствена флора
с красотата си
ме вдъхновява,
то е защото е
изменена диаспора
на райската, на
която тя наподобява.
Ако смирена пред
иконата Ти
със страх и
трепет коленича,
то то е защото Първообразът
й
с целия си ум и
сърцето си обичам.
Светъл росоносен облак
На
Вероника
Не
знаех досега защо
обичам
тихото ръмене.
Отговор като замесено тесто
възкисваше
с години в мене.
Оказа
се, че то наподобява
на
онзи светъл облак росоносен,
който
на Преображение се появява
на
Тавор и благодат небесна носи.
От
чистото небе се пръсва
над
планината облачен венец
и
всички вярващи поръсва
с
благодатта на водния прашец.
С
благодатта Господня оросява.
Разпръсква
мир, любов и тишина.
Душите вярващи преобразява.
И
се стопява във лазурна светлина.
Затуй, когато моите коси
безплътно
леко росоносно
облаче
с прашец ги ороси,
мир
Божи моята душа докосва.
Гроздче
В подножието на озарени небеса
от Твоето Божествено Преображение
днес гроздче от целувки ще Ти поднеса
с благодарност, величание и благоговение.
Ще падна ничком в Твоите нозе
в страхопочитание от ослепителната светлост
и пулса учестен на моето сърце
ще чуваш с песнопенията благолепни.
А в края на Светата Литургия,
когато грозде кехлибарено се освещава,
освети и мойто гроздче, Господи Емануиле,
а аз рабиня Твоя да остана обещавам.
«Я нижайший слуга местных народов и нянька»
Православен пейзаж на Аляска
На преп. Герман Аляскински
по случай 45 годишнината от
прославлението му
В кристалния въздух над остров Елови,
на гората във снежните скути
чуй как светото Евангелско слово
се носи и поглъщат го с жар алеути.
А по пътеката сребърно лунна,
на Своята слава във блясъка
Бог навлиза в Монашеската лагуна
и в сърцето на дивна Аляска.
Не. Това не е полярна илюзия.
Това не е и зимен мираж,
а северно небесната музика
в светостта на православен пейзаж.
Към Бог Слово
Аз знам, че всички мои стихове четеш.
Дори непубликуваните в книга или в блога.
Дори и тез, които да ги изразя не мога,
но са светла мисъл или от лявата страна бодеж.
Аз знам,че и сега в нощта ме виждаш,
загледана под моя клонест бенджамин
в кандилцето със пламък жълто-син,
да се прекръствам с трепет пред лика Ти трижди.
Аз знам, че Ти си Бог и всичко знаеш.
И нищо неизвестно не Ти казвам, нищо ново.
Но словото ми е потребно, защото Ти си Слово,
с което си ме сътворил и с което любовта си вая.
Любовта ми, Боже, винаги си Ти
Когато любовта ми е утринна,
тя е пъпка от роза в екрю.
Над Твоята икона се свежда
и с нейното благоухание се насища.
Когато любовта ми е денна,
тя е слънчеви ярки зари.
В Светия Кръст се оглежда
и с неговия блясък блести.
Когато любовта ми е вечерна,
тя е каеща се монахиня,
пред Съдията смиром коленичила,
в черно расо и черна скуфия.
Когато любовта ми е нощна,
тя е спомен за Ниневия,
тя е лития с петохлебие,
тя е богомъдра паремия.
Любовта ми винаги си Ти.
Светител Порфирий
На небето има
светец,
който за мен
неуморно се моли.
Със светителски
славен венец
ден и нощ предстои
пред Престола.
С омофора си свят
на епископ
ме покрива грижовно
и тайно
и за всичко, което
поискам
в молитва, пред
Господ ходатайства.
Как сиротна бях без
застъпник –
едноименен свят
покровител!
Колко плахи,
объркани стъпки
правех към Бога аз –
земният жител.
Но с църковните мои
пастири,
той в духовния свят
ме поведе.
Благодаря ти,
светител Порфирий,
за покрова незрим и
неведом!
Момче с „Евергетинос“
Езеро. Параклис. Стар изгърбен мост.
Пейка под чинара. Момче с „Евергетинос“.
Ах, зная този сборник с богоречивите слова -
сред атонските монаси – Божия мълва.
Там пише, че омраза лекува се с любов.
Че пътят към Небето, е само път Христов.
Ще станеш боголюбец, ако не си самолюбив.
Пътят към Небето е скръбен и трънлив.
Божията милост според ревността и скърбите се дава.
На християнина не му приляга да възразява и се оправдава.
И още много мъдрост в него е събрана.
Там има лек словесен за всяка наша рана.
Езеро. Алеи. Стар изгърбен мост.
Един разхожда куче. Друг си прави крос.
С отговори мъдри на всеки свой въпрос
храни си душата момче с „Евергетинос“.
За небето и храма
„Бог е навсякъде в света,
но най-вече – на небето и в
храма.“
св. прав. Иоан Кронщадски
За небето съвсем мъничко знаем.
Защото там никога не сме били.
Смътно, смътно предвкусваме рая
И го виждаме сякаш през гъсти мъгли.
Но на земята храмът е нему подобен.
Защото и тук Дух Божий цари.
Тук на престола е Синът Благоутробен.
Тук всяка душа и всяка плът Той цери.
И защо ме корите, задето във храма,
искам да бъда деня и нощта?
Грешна съм. И затуй пре-голяма
потребност имам от Милостта.
И когато товара греховен отнемеш
от мене, Ти Боже Иисусе Христе,
Ти на небето ще ме приемеш
и с Теб ще се видим „лице с лице“[i].
[i] "Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта" (1 Кор. 13:12-13).
Копнеж по Бога
Нещо в гърдите ми, Боже, напира.
За Тебе, Всесвети, аз пак затъжих.
За Теб все недостатъчно време намирам.
На света съм робиня. Това ми тежи.
Не можах да отхвърля светското иго.
Не се отделих във свята обител.
Затова с Теб прекарвам късчета мигове
- златни прашинки, които отлитат.
На земята съм, Свети, за Небето копнея.
Във времето съм, но за вечност жадувам.
Неотлъчно от Теб и във Теб да живея,
а не да мечтая и не да мъдрувам.
И сега, щом смирена нощта, с черно расо
раменете ми крехки тихо покрие,
погледни във сърцето ми, Боже Всевластни,
там моя копнеж по Теб да откриеш.
Трезвение
„Трезвение есть твердое устроение ума и
стояние его при сердечной двери;
оно видит приходящие к нему помыслы хищников,
слышит, что они говорят, познает, что делают
эти убийцы, и какие образы начертываются
и воздвигаются бесами, чтоб прельстить ум мечтанием“
стояние его при сердечной двери;
оно видит приходящие к нему помыслы хищников,
слышит, что они говорят, познает, что делают
эти убийцы, и какие образы начертываются
и воздвигаются бесами, чтоб прельстить ум мечтанием“
Преп. Исихий Иерусалимский
Умът ми спи. Умът не бди.
Умът ми не е вярна стража.
През сетивата към сърцето сто беди
пропуснал като агентура вража.
И ето – мънички частици светскост –
в душата, уж невинно разпилени,
оплитат я в „красива“ плетка
и я подлагат на разтление.
О, Боже, скоро помогни!
Аз пак се кая. Пак се кая.
Очисти ме, Свети, въздигни!
Отблъсни от мене всякое мечтание.
Животът ми да е трезвение.
Животът ми да бъде бдителност.
Пост, молитва, изповед и причащение.
(Макар и твърде уморително.)
Добре дошло отново, лято!
Усещам аромат на
лято.
Виж - вечер дипли
свилени воали.
Птички с пицикато и
легато
украсяват тишината
на квартала.
Дъха ти ненаситно вдишвам.
Потапям се във топлата
ти вана
и от залеза ти –
сок от вишни
отпивам глътки фреш
и мека пяна.
Добре дошло в
прегръдките ми, лято!
В лъчите твои,
вплетени в хамак,
ще отпочивам и Божиею благодатию
ще творим със тебе
чак до мрак.
И под крило на моя ангел
верен
ще пишем Божия
възхвала.
В свободен стих или
пък в мерен
ще Му поднасяме букети
от слова и кала.
Добре дошло отново,
лято!
Ти си отдих в моя
календар.
Ти нивя си,
обродени пребогато.
Ти от Господа си
златен дар.
Срещу Петдесетница
Тази вечер стихове няма да пиша.
Словесни творби няма да създавам.
Ще слушам вселената как диша.
Ще гледам кандилцето в мрака как плава.
И ще се моля на Бога Всесилен:
Просвети ме, Ти Боже мой Спасе!
Ще Му пея празничния светилен
и от бденната служба - катавасия.
Тази нощ ще съзра и ще слушам,
как от дълбоката гръд на всемира,
сияйно разливаш се, Свети Душе,
и Иисусовата молитва пулсира.
Изповед по здрач
И ето, пак здрач е –
смълчано-копнежен,
лилаво-прозрачен.
С правда и нежност
Дух Свети се носи.
Безмълвен, безбрежен
с любов ни докосва.
Просторите топли
отнасят в небето
покайните вопли.
Ридае сърцето.
Безмълвно се кае.
Греховете изрежда
с лилава тъга и
с лилава надежда.
Бог тайно поглежда
кротък и мил.
Над грешника свежда
лилав епитрахил.
Който
има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби;
а
който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми;
и
Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.
Иоан. 14:21
Господи, дали научих светите уроци?:
Че любовта е не просто тайнствена емоция,
а спазване на Твойте заповеди е.
Ежемоменто послушание към Тебе е.
Но сред трудовете ежедневни и усилни,
сред низ дела, една въздишка позволи умилна,
Господи, един копнеж, една сълза,
като отронен лист от трепетна бреза.
Моля Те, Господи Свети!
В Божиите ръце
Валят цветчета и
ръми прашец.
Докосват клони
слънчевите струни.
Градината ме кичи с
пролетен венец.
Долита полъх с
мирис на петунии.
Благодаря за
пролетното украшение,
Всесвети Щедри Милостиви
Боже!
Духът ми в лоното
на Твойто утешение
да премине от туй
блажено земно ложе.
От сега духа си в
Твоите ръце предавам.
Те са най-доброто
украшение.
Те за мен са ложе и
киворий в слава.
В тях да бъде моето
успение.
На владиката
Разтърсихте духа
ми до будност
с евангелското
слово проповедно.
А как някои
мислят, че съм луднала,
задето царството
Божие[i] разкри
се във мене?
Разтърсихте духа
ми до будност
и Възкресението
Господне видях.
Намерихте ме - овцата
заблудена.
Чрез Вас светотроичната
тайна узнах.
Разтърсихте духа
ми до будност
с евангелското
слово проповедно
и ето днес -
неизречено чудо!
И ето днес -
мигове звездни!
Пасха Христова
Ден победен! Ден светъл! Ден радостен!
Ден, в който християните
възкръсват
и поемат дара небесен на
вечен живот.
Ден, в който ставаме
небесни жители
и съжителстваме с
любимия Бог -
Този, Който със смъртта си
смъртта разруши
и с духа си ада плени,
за да спаси всички нас.
Ден на благодарност и
величание към Божия Син,
Който изтърпя
най-големите страдания и смърт,
за да ни направи нас
грешните човеци безсмъртни.
На Тебе, Христе, на Твоя
Безначален Отец
и на Пресветия, Благ и Животворящ
Свети Дух
- слава, чест и благодарение сега и всякога
и в безкрайността на
бъдещия век. Амин.
†Светло
Христово възкресение.
Пасха Господня.
Преп. Иоан Лествичник.
12. апр. (30 март ст. ст.) 2015 г.
Имам струйка жива
вода.
Имам лъч от
господнята слава.
Пред себе си имам
вярна следа.
Духовна опора имам
аз здрава.
От лоза истинна -
истинен плод.
От миро уханно –
чисто поточе.
Молитвеник верен за своя народ.
Молете за мен Бога, отче!
По лествицата
С вечноцъфтящи плодове от книгата на
твоите поучения, премъдри,
услаждаш сърцата на бодро внимаващите, блажени;
това е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава
за тези, които с вяра те почитат.
услаждаш сърцата на бодро внимаващите, блажени;
това е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава
за тези, които с вяра те почитат.
Кондак, глас 1
Празник е.
Звънят църковните камбани
отрадно още от разсъмване.
Подай ръка! Подай, свети Иоане,
по лествицата стръмна.
Че ние, днешните християни,
макар и маломощни,
от Бога също сме призвани
душите да обòжим.
Възможно е.
Възможно е от „Аз“- а да се отречеш,
от греховните нагласи и наслади.
Волята, с душата сраснала, да отсечеш,
жадувайки небесните награди.
Възможно е от земните богатства
душата си да отделиш
и по лествицата към небесно братство
от светци и ангели я устремиш.
Възможно е по благодатта Господня
душите морни да обòжим -
да достигнем до небето родно
и вовек със Тебе да останем, Боже.
Възможно е.
Амин.
През Светия Велик Пост
Тъмнее небето... Тегне надолу.
Гората мъртвее и не напъпва.
Суграшица вее в полетата голи.
Душите съсухрени глождат телата.
И каят се за опрощение.
Лоши са, лоши, Боже, делата
на човеците, за съжаление.
Но Ти, Милостиви, прости и помилуй,
и пощади, осветли ни душите.
С Теб да възкръснем, под Твоя закрила
доброто начало да сложим.
И ще екне, ще екне възкресният възглас
в пасхалната нощ надалеко:
Христос воскресе! Во истинну воскресе!
Ще повтаря вселенското ехо.На Триединия Бог
”Това слово (trias) свързва отношенията,
обединени в битието и не позволява
да се раздели неделимото”
Св. Григорий Назиански
Пред иконата изящна
на Рубльов
стоя и недоумявам
във захлас -
коя от Вас е моята
любов,
коя от трите единосъщни
ипостаси?
Но от мъдростта на старата
дъбрава,
от тайната на пребогатата
трапеза,
от Троичната
безплътна слава
разбрах, че да деля
неразделимото е безполезно.
И съзерцавам пак света
духовен
в бездиханен трепет
и екстаз
и принасям в жертва моите любови,
и от Христа изкупеното
мое „Аз“.
Ако имах вяра колкото синапово зърно
защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно,
ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести;
и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
Мат. 17:20
Ако имах вяра колкото синапово зърно,
бих казала на парализираното детенце:
„В името на Иисуса Христа, стани и ходи!“
И то би проходило.
Ако имах вяра, колкото синапово зърно,
бих казала на монаха в инвалидната количка:
„В името на Иисуса Христа, стани и ходи!“
И той би ме послушал.
Ако имах вяра, колкото синапово зърно,
бих протегнала ръце към небето
и изпросила ангелски хляб за гладните.
Ако имах вяра, колкото синапово зърно,
бих докоснала слънчевите струни на утрото
и бих послушала небесните химни.
Ако имах вяра колкото... синапово зърно!
Иисус Христос побеждава
Смири ме, Любов, съкруши ме.
Сломена в нозете Ти с кротост
да падна и с Твоето име
да удържа аз победа над злото.
Освети ме, Любов, светозарна.
С нетварни лъчи освети ме.
И аз ще бъда вовек благодарна,
и ще шепна Пресвятото име.
"Затова излезте из средата им и
се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви
приема";
"и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.
(2Кор. 6:17-18)
"и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери", казва Господ Вседържител.
(2Кор. 6:17-18)
Противно ми е всяко съприкосновение
със слугите подли
на лукавия.
Противно ми е
всякакво общение
със тях, подкупните
им дарове и слава.
И винаги, когато с
хитрост
успяват някакси да
ме измамят,
а после ме изпращат
с кикот,
аз бързам да се изповядам
в храма.
Пред Тебе, Господи,
да се покая
и от телесна и душевна
сквернота,
да ме очистиш и приемеш
най-накрая
в ангелска и снежна
белота.
Но, моля Те, от тях
ме отдели,
които ме влекат към
ада.
Над мене немощната се
смили
и Сам бъди ми непроницаема
ограда.
Покаяние
Не секва болката.
Не секва...
Сърдечните недра
дълбае.
Самоукорявам се. Самоупреквам.
През сълзи моля се и
кая се.
Когато свят човек
разочароваш,
как болката не
стихва!
Господи Иисусе
Христе,
помилуй мя грешную.
(Ис. 30:7)
Тихо пристъпва сиромашкото лято –
Божие утешение за бедната душа.
Хризантеми греят като старо злато,
като пръснати в градините слънца.
А баирите с рубинени капки се кичат,
с горски бижута от шипки и глог.
Като стари баби на чардак се припичат,
унесени в молитвен блажен монолог.
С какво ли заслужихме тази отрада,
това изобилие, хубости дивни,
топъл покой и безстрастна наслада,
кът, в който земята с небето се слива?
Не, не е отплата това за заслуга,
а милосърдие Божие, Божия милост,
задето в Него вярваме, а не в другиго.
... В тишината и упованието е нашата
сила.
Обичам есента
Обичам есента.
Покоя...
Силуетите на
птиците в небето -
пепелявата жарава,
прозираща през
клоните
на многолетната
секвоя.
Обичам тишината.
А в нея камбанни
стъпки да отекват
и се спускат в
дълбините на душата,
където ехото на Любовта не секва.
Обичам есента.
Покоя...
Копнеж по духовното
"Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово,
което
излиза от Божии уста." (Мат. 4:4)
Мисълта ми е пленница на светски дела
и умът ми на бездуховни трудове робува.
Погледни, Боже, от небето и скоро ела,
че сърцето самотно за Тебе жадува.
Свобода ми дарувай от земния свят,
че небето сияйно плахо бленувам,
там, дето всеки всекиму е брат
и духовния с духовния общува.
Ден - разпятие
Изминалият ден бе
за душата ми разпятие.
Към Тебе, Господи,
зовях във сетна изнемога.
Да ме приемеш,
Милосърдни, в Твоите обятия,
че утешението ми е
единствено във Бога.
И по молитвите на
Богородица Ти възела развърза
със свемогъществото
Си на Бога Живий.
И с помощта божествена,
премъдра, бърза
на деня постави
край чудесено дивен.
Сега се вслушвам в
ромона дъждовен,
изпратен ми от Теб
за упокоение,
във който чувам в
шепот Твойто слово
и заспивам във жадуваното
единение:
"Дойдете
при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;"
(Мат. 11:28).
Благодарност и благослов
Не е ли небето въздушен балдахин,
който се спуска над мене ефирно?
Не е ли шумът на листата тих химн,
който звучи във съня ми безспирно?
Не заспивам ли вечер под чуден киворий
от крилата на моя ангел - пазител,
който дори и насън ми говори
и посочва ми пътя към Бога - Спасител?
Благодарна съм, Боже, за Твоята милост,
за Твоите щедрости и велики даяния!
Благославям Те, Любов Свята, Правда и Сила:
Твое смирено и нищо създание.
Инокът - молитвеник
Украсена със ситен звезден брокат,
босонога и лятна нощта волно скиташе
из тихите улици на смълчания град.
Накрая приседна в полите на Витоша.
И разпусна коси кестеняви и гъсти,
поръсени с фин диамантен прашец.
Въздъхна към храма, градинката, кръста...
Облъхна квартала с планински ветрец.
Надникна в едничкия светъл прозорец.
Видя пред иконата коленичил инок.
Лицето му – восъчно, пламенен – взора
-
жива свещ, горяща за
Живия Бог.
Ах, той имаше дълъг списък в ума си
с молитви: за епископа, братята, инвалида–монах,
за вдовиците, бедните, старци, сираци,
за всички, които са паднали в грях...
А пък лятната нощ беше толкова кратка!
Ей-сега ще си тръгне като безшумен
експрес,
ще изчезне на запад като тъмна загадка,
ще се превърне в утро с вълшебен финес.
А пък с утрото идват и куп послушания,
едно от друго по-изтощителни,
изискващи умно-сърдечно внимание,
усърдие, всеотдайност и бдителност.
Домиля на безгрижната нощ за монаха.
Домиля й за праведния и грешния свят.
Отдалече на утрото властно помаха.
То отстъпи пред царицата в звезден
брокат.
И остана монахът задълго да свети
като запалена свещ, като живо кандило,
а молитвите умно-сърдечни и свети,
се издигаха към Бога като вито перило.
Желание
Искам да съм ромонно-дъждовна,
утешителна,
приспивно-нежна.
Да отмивам болките
на хората
и поливам кълновете
им надежда.
А когато се събудят
трепетни
и погледнат плахо към
небето,
ангели в молитвен
шепот
да съзрат. И
чудесно битието
им да се претвори
от Бога.
А в очите им
лъчисти с вяра
щом в иконата
поглеждат
със молитвен зов
към Царя
на вселената, цялото
небе да се оглежда.
Искам да съм
ромонно-дъждовна.
В лоното на Твоята пресветла слава
В
лоното на Твоята нетварна слава,
където
земните понятия изчезват
и
сърцето с Твоето око Те съзерцава,
приеми
ме и не ме отпращай, Боже мой, вовеки.
В
лоното на Твоята трисветла слава,
която
с земните слова е неречима,
а
сърцето със окото боговидско осезава,
ныне
и присно, Боже, приеми ме.
Пл(К)амъче за спомен
В
кристалната купичка
овално
и гладко
камъче
морско белее.
Като
през лупичка
надписът
кратък
върху
него гравиран едрее:
Corfu
е
морско-
небесна
градина.
Свети
Спиридон я закриля.
Хиляди
хора
тук
всяка година
се
покланят на чудотвореца силен.
По
китния остров
той
денем и нощем
страдалци
и бедни спасява.
Местни
и гости
с
нетленните мощи
и
безброй чудеса удивлява.
От
милосърдния огън
на
този светия
си
взех и заключих в сърцето –
да
пазя за спомен
и
милостиня
по
пътя трънлив към небето.
Няма да ти окажа внимание
Няма да ти окажа внимание!
Не ме залисвай. Макар и в изгнание,
аз помня Отца си и Родината зная.
Да се завърна пак в нея дерзая.
Жалки са твойте „забавни“ примамки:
шоу-програми, „звезди“, мелодрамки,
жълти издания, срамни паради,
субкултурни прояви, лесни награди...
Знам твойте маски и безброй имена.
Моето земно блаженство
Как чакам вечерния здрач,
когато всичко се умиротворява...
Когато тишината се разстила,
а моят копнеж кьм Тебе, Боже,
се носи във вечерния полъх.
И Ти, Свръх-същностният,
някъде от безкрая усещаш
пулса на моето сърце –
една малка незабележима точица,
която бие за Теб, моя създател,
и която излъчва любовта ми към Теб.
И Ти я улавяш, както и аз Твоята -
невместимата, която вмествам
в уж малкото си сърчице.
И това е моето земно блаженство,
за което Ти благодаря
и за което ще Те славя вовеки. Амин.
Юнски залез
Всякое дихание да хвалит Господа
Тази вечер небето прилича
на някакъв странен коктейл –
многоцветни флуиди се стичат
и черешка зад тях пламеней.
И сияе светът екзотичен –
птичи песни и звук на щурец.
Ореолен, лъчист коленичи
пред нозете на своя Творец.
След бдението в навечерието на Петдесетница
Усещаш ли, как тази тюркоазена
прозрачна нощ ухае на елея,
със който нашите чела помазани
са с благословението на архиерея?
Виждаш ли как лекичко проблясват
кръстчетата на откритите чела?
И усещаш ли в нощта прекрасна
полъхът от ангелски крила?
Чувстваш
ли как неопалими,
сърцата ни във плам трептят
и поемат топла и незрима
Божията свята благодат?
В този час, когато слиза
Дух Свети от небесата
мир, любов и радост влизат
на човеците в сърцата.
†08.06.2014г. (26 май ст. ст.) Неделя 8 след Пасха.
†Петдесетница. света
троица.
Св. апп. Карп и Алфей от 70-те.
Вмчк Георги Софийски, Най-нови (†1534).
През митарствата
Ще бъда безплътна. Безмълвна. Безшумна.
С два светли ангела от двете ми страни.
Ще посетим най-скъпите ми земни места, за да се сбогувам.
А след туй бавно нагоре ще отлетим.
Бесове най-страшни и противни ще срещнем.
Нагло за душата ми ще претендират те.
Списъци с мои изповядани грехове ще размахват
и лъжи всевъзможни пред нас ще крещят.
Само и само – в ада да ме отвлекат.
Не ме напускай моя вяра, надежда моя и моя любов!
Не ме оставяйте защитници мои, мои светли пътеводни
звезди!
Благополучно през всички митарства ме преведете
и при моя Небесен Отец заведете.
Пред Него безплътна, безмълвна, безшумна,
благоговейна и трепетна ще застана,
за да чуя временната си присъда -
мястото, дето до Всеобщото възкресение ще пребъда.
За което от сега, мой Отче, Те моля –
то да бъде най-близкото до Тебе. Амин.
Сън
На един прием в Кремъл в началото на шейсетте години, на който
присъствали и членове на Политбюро, един от тях се приближил до архиепископ Лука
Войно-Ясенецки (световноизвестният хирург, който оперирал
с расо) и хитричко подпитал, цитирайки уж „думите” на Гагарин:
“Ето, наш, съветски човек излетя в Космоса и твърди, че там нямало
никакъв Бог. Какво ще кажете за това?” На което архиепископ Лука Войно-Ясенецки
отвърнал: “И аз съм правил стотици черепни операции, оперирал съм мозъка на
стотици хора и също твърдя, че никъде не се натъкнах и на най-малката следа от
ум. Което не изключва наличието на ума, нали?”
Бе нощ. А аз излязох босонога.
На пръсти пристъпих по Млечния път.
С надежда, че ще срещна Бога –
моя създател, твоя и на света.
Дълго бродих из вселената звездна.
Из галактики далечни се реех.
Лира докоснах, Лебед възседнах,
в шепа държах Касиопея.
Но пуст се оказа безкрайния космос.
Уморена се върнах. Прекрачих терасата.
Звънна алармата. Лъч мек ме докосна.
Бог с умиление ме гледаше от иконостаса.
Молитва в майска вечер
Колко перуники в София
във градинките през месец май
нацъфтяха! Че и мойте строфи
украсиха с късчета небесен рай.
Колко пръснати парченца вечер,
тайнствена и ципокрила
в рокля от сърма облечена,
улиците са покрили!
Щедро, Боже, украсяваш
Ти през цялата година
земния ни кът. Благолепие даряваш
на обичната Родина.
И за туй сърдечно
много Ти благодарим!
Но помогни ни и душите вечни
с добродетели да украсим.
С Твойто име, Господи
Щом в утрото със Твоя Дух ме обновиш
и по молитвите на Богородица поставя ново
начало, с Твойто име, Господи, ме
назови.
По Твойта благодат ме назови
Христóва.
Щом вечерта притвори мигли от лъчи
и към Теб препрати моето покайното
слово,
заради него с Твойто име, Господи, ме
наречи.
Смили се и ме наречи
Христóва.
Когато с сетни сили житието си допиша
с кръвта от раните от пътища сурови,
заради покаянието ми позволи да се
подпиша
с Твойто име, Господи:
Христóва.
Светли желания
Как искам:
Върху дъгата нов стих да
изпиша –
следдъждовен възкресен
куплет.
Цветен въздух в нюанси да
дишам –
знак и спомен за Божий завет.
На покривката бяла във хола
да изпъква в цвят кръвно
червен
яйчице, а над него гладиола
да цъфти към Госпὸд устремен.
От пасхалната свещ пламък
светъл
да гори в мойте ведри очи,
а от стихирите гласът на
поета
да звучи, да звучи, да звучи.
И Спасителят, Който с смъртта
Си
след разпятието смъртта
разруши,
живоносен, небесно прекрасен
да изпълни и наш’те души.
Ще дерзая
По пътеките покайни на сърцето
ще вървя, ще се изкачвам, ще дерзая,
та разстоянието от земята до небето
да измина. И от преизподнята до рая.
През сълзите покайни в очите
ще гледам в посока небесна,
та сред тварния блясък на звездите
светлината нетварна да видя да блесне.
В тишината на душата смирена
ще се вслушвам с надежда и трепет,
та да чуя от Отца Родения
да ни зове с въжделения шепот:
дойдете вие, благословените на Отца
Ми,
наследете царството, приготвено вам
от създание мира.
Вчера спогребохся Тебе, Христе, совостаю днесь
воскресшу Тебе,
сраспинахся Тебе вчера, Сам мя спрослави, Спасе, во
Царствии Твоем.
Пасхален канон,
Песнь 3
Блажени, които днес се
съразпъват с Тебе, Христе!
Блажени, които днес страдат с
Тебе, Христе!
Блажени, които днес умират с Тебе,
Христе!
Блажени, които днес се
съпогребват с Тебе, Христе!
Защото те утре ще възкръснат
с Тебе
и Ти Сам ще ги прославиш в Твоето Царство. Амин.
Съпричастност
Готово е сърцето ми, Боже, готово е.
С Тебе всичко да съпреживея:
От Витсаида до Иерусалим да Те
последвам.
В Гетсимания горчиви сълзи да пролея.
При Пилат в преторията да Те
подкрепям.
Пътя на болката да извървя.
Под Кръста на Голгота виновно да
страдам.
За Твоето дело на спасението да
благодаря.
При гроба Светлото Ти Възкресение да
славя.
Готово е сърцето ми, Боже, готово е.
Иисусовата молитва
Господи
Иисусе Христе, Сыне Божий, помилуй мя, грешную
В тишината на умиротворена вечер, в ритъма на моето дихание,
молитвата Иисусова пулсира. В сърцето се затварят мисъл и внимание.
В тайниците на духа умиротворен, в такта на отмерено дихание
името Господне призовавам. Сърцето ражда светоносно покаяние.
Към светия Кръст
Господен
По слово на свт. Серафим Софийски чудотворец,
произнесено в
княжевския храм "Св. Екатерина"
на руската енория в София,
14 септември (27 септ. ст. ст.) 1944 година
На тебе, Кръсте светий,
на който Госпὸд простря ръце
вселената от край до края да обеме
и нашето спасение извърши,
на тебе се покланяме
и славим святото Господне Възкресение.
И молим ти се, Кръсте светий,
бъди ни спътник неизменен
в
молитвения път към Бога.
Ти,
който бесове потъпкваш
и
страстите човешки умъртвяваш,
бъди
ни в скърби утешител
Бъди
на мъртви, Кръсте, възкресител.
На тебе се покланяме
и славим Святото Господне Възкресение.
23 март (10 март ст. ст.) 2014 г.
†Неделя 3 на Великия пост - Кръстопоклонна
Благовремието на покаянието
(Светият Велик пост)
И пак е
благовремие.
Видимото изчезва.
Душата остава
насаме с Бога.
Припада пред нозете
Му
и тихо шепне своите
прегрешения –
единствената
преграда между нея и Отца.
И тя сякаш се топи
от горещите сълзи.
Сякаш се свлича от
въздишките, но стои.
Ала ето - пред
лъчите
на Всемирната Любов
не устоява.
Изпарява се. Няма
я.
И блясва Слънцето
на Божието Милосърдие.
Блясва Слънцето на
Божията Благост и Снизхождение.
Боже мой и Отче
мой!
Приеми ме - мене
нищата и окаяната,
грешната и
немощната,
и направи така, че
никога
повече да не се
отделя от Тебе!
Амин.
Търсим
Те
“...
доколкото сте сторили това на едного от тия
Мои най-малки братя, Мене сте го
сторили" (Мат. 25:40).
Господи,
Търсим Те в очите горко
плакали на яве даже и на сън,
за да им бъдем
утеха жадувана, за да бъдем от клепало чист звън.
Търсим Те в погледи
гаснещи, потънали в мрака нощес,
за да им бъдем лъч
светла надежда, за да им бъдем желан sms.
Търсим Те в длани
изстинали в среднощния миров прохлад,
за да им бъдем дъх
топъл живителен, за да им бъдем от жар благодат.
Търсим Те в сърцата
на странници, напуснали мирския хаос,
за да им бъдем
спътници и благовестници по пътя познат за Емаус.
Търсим Те.
Сретение
Аз
съм
пътят
и истината,
и животът
(Иоан 14:6)
Сред безизходните пътища
земни
път за себе си вече
не търся.
Пътят на Сретение
Сам се откри
и от тогава неотклонно
Го следвам.
В безброй философии
и сложни учения
истина вече не
търся.
На Сретение Тя Сама
се яви
и от тогава отстоявам
Я твърдо.
От науката вечен
живот не очаквам.
Това е безумна
химера.
На Сретение Животът
Сам ме оживи.
И от тогава безпределно
Го живея.
15 февруари (2 февруари ст. ст.) 2014г.
† СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ.
Икона на Пресвета Богородица
„Смекчаване на злите сърца“
Молитва на поета
Благодаря Ти, Боже, че се причастих
и Честната Ти Кръв във моята потече.
Но моля и Светия Дух във
моя стих
да се всели и го изпълни с благоречие.
Дали ще е класически или свободен –
съвременен или пък бял – междинен,
не знам. Но моля Твойто свято
Слово свише да го освети.
Защото Ти си казал:
„Без Мене не можете
да вършите нищо."
Амин.
Един подранил есхатон
Разбягват се мислите.
Отдръпват се думите.
Всичко е вече изречено.
Евангелски просто.
Евангелски ясно.
От Словото Свято Предвечно.
Общуваме духом.
Реално мистично –
едно тяло в Иисусов хитон.
Земя ли е още?
Небе ли е вече? -
Един подранил есхатон.
Господи,
превърни
словата ми в цветя.
Тях искам
да Ти поднеса.
И сълзите
ми във миро.
Нозете с
тях да Ти помажа.
Превърни
очите ми във свещи.
За Теб докрай да изгорят.
И сърцето
ми в абсида.
В него да
Те приютя.
Но душата
запази ми.
С Тебе вечно
да пребъде.
Амин.
Рождественска пътечка
Tы
еси Бог творяй чудеса (Пс.
76:14-15)
Градът се пробужда
във бяло.
Тихо се сипе
рождественски сняг.
Да проправим
пътечка до Катедралата.
До самия й
притворен праг.
И ще бъде и бяло, и
хубаво.
Бели стихове снегът
ще шепти.
Ще прославя Отца в
висините
и с Ангелите мир ще
вести.
И ще бъде и бяло, и хубаво.
И ще е тихо, и тихо съвсем.
Само стъпките леко
ще хрупкат.
Но градът ще е все
тъй несмутен.
Да проправим до храма пътечка.
Леко ще пада снежна роса.
Ще се помолим за
всички сърдечно.
По молитвите Господ
твори чудеса.
7 януари (25 декември ст.ст.)
† РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Забравено обещание
Отиде си и този Божи ден.
Какво записа той в небесния
бележник?
„Покаен вопъл, трепет
съкровен
за обещание, забравено
небрежно.
Една въздишка пред Казанската
икона,
едно дълбинно съжаление,
една сълза, незабелязано отронена
и твърдо правилно решение.”
Така ще се отронват ден след
ден,
като зърна от броеница
отброени,
но няма да забравя вече стария
гоблен
с Божията Майка умилена.
Ще се трудя даже и по тъмно.
Ще се трудя над изящната
бродерия.
Ще се трудя даже до
разсъмване,
та милост майчинска y Нея да намеря.
Когато се умножават моите
скърби в сърцето ми,
Твоите утешения услаждат душата
ми.
Пс. 93:19
Мъка в радост претворяваш
Господи,
в скутите на вечер благолепна,
в диплите на храмовия здрач
скърбите си вече аз не шепна
и не затулям в шепи своя плач.
Откакто с сълзи се покаях
и Ти отечески ме приласка,
сияен, дверите отвори раят
и радост като
клонеста леска
в душата съвършено се разлисти
и слънце от любов ме осия.
В неговата светлина златиста
в трепет и захлас сега стоя.
И вече зная, Боже Светий,
щом в скърби утешение даряваш,
поглеждаш милостно чедата клети
и мъката им в радост претворяваш.
Господи, да бъде Твоят Дух
във мене!
С нетварен огън искам да
горя,
когато нощем или денем
стихове за Теб Едничкия
творя.
Когато на поезия и слово,
молитва, пътепис, есе,
перото ми поставя ново
начало, тогава призри с
небесе
и вижд, и посети рабата Твоя
с премъдрост, правда и любов,
и освети сърдечните устои
с Архиерейския Си благослов.
Та от
сърцето ми пламтящо,
от това,
което Ти пося,
Твоя от
Твоих Тебе приносяще
о всех и
за вся.
Правило
вери и образ кротости, воздержания учителя
яви тя
стаду твоему, Яже вещей Истина:
сего
ради стяжал еси смирением высокая, нищетою богатая,
отче
священноначальниче Николае,
моли
Христа Бога, спастися душам нашым.
Тропар на св. Николай, гл.4
Далечен по време, но близък по дух,
ти си наша небесна опора.
След Кръстителя няма във Църквата
друг
по-почéтен, велик чудотворец.
На невести и деви си свят омофор,
на моряците - мощен пазител.
Днес към тебе с надежда отправяме
взор,
наш велик ходатай и крепител.
И в този молитвен и празничен ден
тебе славим и теб величаем.
За нас се моли и бъди дръзновен
пред Бога, свети Николае!
19 декември (06 ст. ст.) 2013 г.
*Свт. Николай Чудотворец, архиеп. Мирликийски
Стремеж към покаяние
Дори в деня на
празнично отдание,
дори в деня на
радост плаха,
не ме напускай, дух
на покаяние,
не ми убягвай,
прибежищна стряха!
На акатист към Пресветата
Владичица наша Богородица
Снежно е. И тихо... И бяло.
Снежен покров земята краси.
Стаена, посреща ни Катедралата.
И Ангели поют на небеси.
Да попеем във храма и ние.
Да изпеем акатист на Майката Божия.
А Тя до сърцата ще проправи пъртини.
И в тях Своята милост ще вложи.
Да попеем на Девата Свята.
И святост и в наш’те сърца ще покълне.
Ще припламнат искрици в душата
и огън нетварен ще я изпълни.
И ще бъде още по-бяло и тихо.
Ангели ще пеят на небеси.
Ще долавяме техните стихове.
И покров Богородичен духа ще краси.
Яко с нами Бог
"Вложи свою
жизнь в стихи, если хочешь ощутить универсальность жизни и быть с ней в
гармонии.
Ты можешь анализировать песню, но не забывай петь. Критики поэзии живут и
умирают, а поэты продолжают жить.
Анализ умерщвляет, песня оживляет. Только поэзия может воскресить прозу. Поэзия
произросла из древа жизни, а проза - из древа познания.
Все мы говорим: ложь кратковременна, а истина вечна. Почему поэзия живёт дольше
прозы, если не потому, что она ближе к истине, ближе к жизни? Соответственно,
если вложить свою жизнь в песню, будешь ближе к истине, ближе к жизни".
Святитель Николай Сербский
До читателя
Ще ме усетиш като дъх на фрезия,
като топъл пролетен повей,
като дух на вечна поезия
и като стичащ се по челото елей.
Ще те помоля само за внимание -
да ме отгърнеш и ме прочетеш,
и в молитвено сърдечно съзерцание
Светата Троица да почетем.
Че ако двама или трима,
макар и във среднощен час,
събрани сме във Божието име,
тогава Той е също посред нас.
Яко с нами Бог
Свете тихий святыя славы,
Безсмертнаго,
Отца Небеснаго, Святаго Блаженнаго, Иисусе Христе!
Пришедше на запад солнца, видевше свет вечерний,
поем Отца, Сына и Святаго Духа, Бога.
Достоин еси во вся времена пет быти гласы преподобными,
Сыне Божий, живот даяй, темже мир Тя славит.
Отца Небеснаго, Святаго Блаженнаго, Иисусе Христе!
Пришедше на запад солнца, видевше свет вечерний,
поем Отца, Сына и Святаго Духа, Бога.
Достоин еси во вся времена пет быти гласы преподобными,
Сыне Божий, живот даяй, темже мир Тя славит.
И аз обичам „Свете тихий”
и Господа да благославям.
Вечерта в тамянни щрихи
да ухае. Бога да прославям.
С трепет да потъна цялата
в тайнствен свят оброк
и в песента на Катедралата:
„... Яко с нами Бог!”
3 април
(16.март) 2011
г.
Княжевската света обител „Покров на Пресвета Богородица”
Небето тук е пересто ветрило.
С крила на ангели небесни
то скрива тайното венчило
на Бога с монахините–невести.
Небето тук отворен е
прозорец.
През него заедно със
княжевския хлад
светител Серафим Софийски чудотворец
обителта облива със обилна благодат.
Небето тук е Богородичен
покров.
Под него бликат изворите
чисти
на тихата молитва и
Христовата любов.
И блестят сърца като мънисти.
24 януари
(11 ст.ст.) 2011г.
В храма
В небето залезът
разлива
неслитен цвят на цъфнала циклама.
Примамва ме със сила дивна,
но моят дух остава в храма.
Че тук пред погледите топли
на Господа и Божията Майка
стопяват се и чезнат мойте вопли.
Сълзи отмиват всякоя утайка.
Духът Духа на Господа открива
в покайния и тих молитвослов
и с Този Дух Свети се слива
и радва се на таен благослов.
О, таз блажена, тиха самота
сред свещи, аналои и икони,
витаеща над всяка суета,
над залези, реклами и неони!
До утрото тук искам да остана
така безмълвна, стихнала и няма.
Ах, за затваряне ли час настана?
Моля, заключете ме във храма!
9 март (24 февруари ст.ст.) 2011
г.
Страх и любов
О, Господи! До мен Си всеки миг,
а аз изплашена Те търся
безспирно с шепот и със вик,
вик, който космоса разтърсва.
Че туй е най-големият ми страх -
от Тебе да не би да ме отлъчи
лукавият или внезапен грях
душата ми злодейски да замъчи.
Недей ме пуска, Господи, недей
от Твоите Отечески обятия!
Над всяка моя клетчица владей,
над всяка моя мисъл и понятие!
Тъй себе си докрай предала
на таз любов Богочовечна,
космичните предели осияла,
в нея да пребъда цяла вечност!
21 август (8 ст.ст.) 12.2010 г.
Преп. Патапий
Поезията
Привличаш ме - гореща и
магнитна.
Привличаш ме – ефирна и
добра.
Във твоето небе съм птица и
политвам.
И волна, и с прободени ребра.
Изтръгваш ме от електронните
прегръдки.
От виртуалните пространства
ме крадеш.
И пиеш ме със жадни, едри
глътки.
И с благородни титли ме
зовеш.
Жадуваш
ме. Но аз за друг жадувам.
И този
друг е моят Бог.
Молитвите
ми – срещи са бленувани
със Него,
а не безсмислен монолог.
И ти за
мен ще си останеш средство,
с което се отправям към целта,
а тя е най-богатото
наследство –
Божието Царство в вечността.
5 май (23 април ст.ст.) 2011г.
След Сретение
В очите виолетови на вечерта,
в очите й небесни, знаеш ли,
познати стихове от песента чета.
А тя е: „Ныне отпущаеши...”
Понеже всичко тук е мимолетно,
понеже всичко тук е тление,
вземи ме след молитвата ми сетна,
вземи ме, Боже, след Сретение.
Та с Теб да съм във вечността,
със Тебе, мой Пресвят Владико.
Там Твойта светлина от светостта,
от светостта Ти непрестанно блика.
И в Царството Ти няма тление.
Ни ръжда, ни молец Го пояжда.
Там вечно е Господнето Сретение
и вечно Любовта се ражда.
Петдесетница
Величаем Тя, Живодавче Христе, и чтим Всесвятаго
Духа Твоего,
Егоже от Отца послал еси Божественным учеником Твоим.
Егоже от Отца послал еси Божественным учеником Твоим.
(Величание на Петдесетница)
Сред шепота на орехови листи,
сред лумналите пламъчета на
Духа,
във синева от православна
мистика
съзираме величествен върха.
Към него множество години
една след друга стъпки се
редят.
През възвишения,
поляни и долини
към него
хиляди души вървят.
Вървим
натам, където бял
се очертава
и украсен стои Небесният Чертог
и дето в непристъпна слава
живее Вездесъщий Бог.
И в шепота на орехови листи
сред свещи, аналои и цветя,
величаем Те, Иисусе Христе
и славим Твоя Дух, изпратен от Отца!
Старост
Изнизаха се житно-сламени
лета като мънисти.
Изтляха пламенно-цикламени
залези в лазури чисти.
Старост кротичко погали ме
с погледи лъчисти.
Във косите ми остави ми
снопчета сребристи.
Пълни са лагунно-ведрите
очи като тетрадки
със хербарии от чувства-медните,
вечно ароматни.
Не. Не се опитвам в бистрите
хоризонти-картички
да чета на прима виста
бъдещето кратичко.
Стига ми да знам, че някъде
в близката далечност
Троица Света очаква ме.
С Нея да съм вечно!
Амин.
14 март (1 ст.ст.) 2011 г.
Призванието на човеците
“От непрестанного созерцания безмерного величия
Божия
они (Ангелы) находятся в непрестанном блаженном исступлении
и упоении
и выражают его непрестанным славословием.
Они пламенеют любовью к Богу и в самозабвении,
при котором они существуют в Боге, а уже не в
себе,
находят неисчерпаемое и бесконечное наслаждение.”
Святитель Игнатий (Брянчанинов)
Господи, нали и ние сме
призвани
към Твойто съзерцание и
славословие?
И макар човеци да сме
назовани,
жадуваме това блаженство
безусловно.
И като Серафими, Херувими и
Престоли
пред Тебе да стоим в забрава.
За вечно благословение да
молим
и Твоето величие да славим.
Как искам от любов да
пламенеем
към Тебе - нашия пресвят
Господ!
И в упоение да пеем:
“Свят, свят, свят Господ
Саваот!”
Господи, дойди!
Ще дойдеш Ти в небето осияно
от бели облаци и кръстното знамение
- сноп светъл във сърцата изтерзани
от дълги, дълги денонощни бдения.
Ще дойдеш като светкавица прорязала
пространството от край до край,
като слава вечна незалязваща,
като рукнал топъл дъжд през май.
Ще дойдеш Ти – жадувано светосияние
след много скърби, теготи, беди.
Да бъдат наш’те светлини едно слияние!
Да бъдат!
Господи, дойди!
Покаяние
Горчи-и... Горчи грехът като отрова.
И бързаш, бързаш да го изповядаш.
Да се отвратиш, да се превърнеш в нова
твар и от тежестта му вече да не страдаш.
На сърцето пъстрата си ракла
да отвориш и извадиш бялата одежда.
Благоговейно да застанеш във параклиса,
со страхом божиим и с надежда.
И в дреха от безплътно платно белено
да стоиш безпаметно и с трепет;
да здравей сърцето ти простреляно
пред икони, стенописи благолепни.
Да бършеш тихо оросените ресници;
да шепнеш зов молитвен към Спасителя;
да целуваш на свещеника десницата
- пред теб е сякаш Сам Лечителя…
10 май 2012г.
Св. ап. и свмчк Симеон, сродник Господен
Сълзата на светител Серафим
Една сълза с лъчи от въжделения,
сълза с лъчи от кремави надежди
избликва от небесните селения.
Над църквата ни тихо се процежда.
В душите ни попива като в пясък.
Следата й ни свързва със небето.
И от Разпятието сияен блясък
прониква тихо във сърцето.
Сълза за нас Светителят проронва,
сълза с лъчи от топли въжделения.
Съмненията от душите ни прогонва.
Изпълва ги с църковни песнопения.
И по следата на сълзата умилителна
изкачваме се към небесната Родина.
Като тамян издига се молитвата
просителна
- да се досегнем до небесната
светиня.
7 юни 2012г.
Литургийно утро
Ръце към въжделения несбъднати
протягаме във светлия си сън.
Зове мистично тихичко отвъдното.
Приканва ни с камбанен звън.
След дълго лилиумно бдение,
с тамянен дъх съня ни напоило,
забързваме към утринни копнения,
във храма тайнствено се притаили.
Запътваме се към светата Литургия –
тих пристан във житейското море,
където като разбойника се молим ние:
Помяни нас, Господи, во Царствии
Твоем.
10 юни 2012г.
От погледа Ти
От погледа Ти вечност ме облъхва.
Тази вечност творя от мига,
в който мойте устни копнежно въздъхнаха
по своя Творец – мой Госпòд и мечта.
От погледа Ти строгост ме пронизва.
Тази строгост... – вселенски прохлад,
който крепко челото ми близва
и изпълва света с благодат.
От погледа Ти кротост ме обгръща.
Тиха кротост – мъките на любовта,
които сърцето ми в пламък превръщат,
а сълзите – във майска роса.
От погледа Ти благост ме пропива -
нектарна благост от юнски цветя,
която тайнствено причастно ме опива
и като ангел кара ме да полетя.
28 юни 2012г.
Покайна въздишка
В арфена вечер не копнея за ласки.
За шепот любовен среднощ не тъжа.
От иконата светъл ликът Ти без маска
ме гледа и Твойто слово звучи без
лъжа.
Пухена утрин – лебедно нежна -
туй не е отколешна моя мечта.
Божият поглед със кротост се свежда
над мен. В дух и истина звънва речта.
Не искам мечти и надежди порфирни
тленно да раждат безброй чудеса,
но искам въздишката моя ефирна
до Бога да стигне през вси небеса.
10 юли 2012 г.
Молба до Ангела – хранител
Златист и грациозен листопад
се стели в ранния следобед
и пръска топла благодат
от ръцете на Сина благоутробен.
О, колко милост ни даряваш
и мир небесен, и покой!...
С любов сърцата ни съгряваш
и животвориш ни, Боже мой!
Да долетя до Тебе искам,
до Твоя трон на Вседържител.
В поклон пред Теб да падна нисък
като смирен и предан небожител.
Но нямам ангелски крила, за жалост.
Тежат ми тленни телеса.
И дрехата ми не е бяла.
Не съм за райски небеса.
О, Ангеле – хранителю небесен!
Литни във райските простори!
За тебе този път е лесен
и с Господа умееш да говориш.
Падни пред Него със смирение
и мойта благодарност Му предай;
хвалата моя и благоговение
и мойта преданост до край!
4 октомври 2012г.
Към Господа
Ще Те шептя, докато шепотът от
устните извира
и като гълъб бял в небето полети,
за да Те търси нейде из Всемира,
където Твойта слава като слънцето
блести.
Ще Те рисувам в стихове и рими,
докато стиховете от сърцето ми
струят.
През жарките лета и заскрежени зими
искриците любов към Тебе ще горят.
Ще Те вдишвам с дъх на благовонно
миро
и духът ми ще се пълни с благодат.
Пред олтара в църквата ще Те намирам,
благославящ каещия се пред Тебе свят.
Ще Те преглъщам със частицата
причастие
и от кръвта Ти свята напоена,
ще се къпя в светлината на небесно
щастие –
със Теб вовек в блаженство единена.
В градинката пред църквата
В небе, пролъчено от майски
изгрев
и благоухание на пролетни
цветя,
в сияйна, светозарна риза
небесен Ангел тихо прелетя.
В градинката пред църквата
приседна,
до малко, русичко дете.
В очичките му бисерни
погледна.
Какво ли може в тях да
прочете?
О, в тях небесна радост грее
и райско слънце в тях блести,
хор херувимски тихо пее
и светословие шепти.
Детето се усмихна сладко -
небесен брат във Ангела
позна:
Какво ми носиш от небето,
братко?
И отговора бързичко узна.
Тъй Ангелът отвърна кратко
и на ушенце прошептя:
Благословение ти праща Татко.
Главицата помилва и тихо
отлетя.
Великопостно покаяние
Душе моя, душе моя, востани,
что спиши?
конец приближается, и имаши
смутитися:
воспряни убо, да пощадит тя
Христос Бог,
везде сы и вся исполняяй.
В притихналия храмов здрач
единогласно със свети Андрей се молим
- заради покайния ни плач
прощение за нас, Христе, изволивай!
Пред Теб стоим след унеса смутени
от страх от приближаващия край.
Стани, стани от сънното разтление,
стани, душа, пред Бога се покай.
И тайните на нашите сърца
да се открият пред всевечната Лампада,
да молим със ридание Отца
за щедра милост, обич и пощада.
В притихналия храмов здрач
единосърдно със свети Андрей се молим
- заради покайния ни плач
прощение за нас, Христе, изволивай!
На Пресвета Троица
Щом на Отца си предам свойта воля,
аз нищо дори не желая
и като Йов аз за нищо не моля.
Единствено само се кая.
Когато Христос във ума възцари се
и тъмнината във него разсее,
с богомъдрост мисълта озари се -
аз вече зная защо да живея.
Когато Духът се всели във сърцето
и пламне благодатният огън,
земята е минало, настояще – небето
и светът се заключва във Бога.
30 май (17 ст.ст.) 2013г.
Св. ап. Андроник и св. Иуния
Към Светия Дух
Царю
Небесный, Утешителю, Душе истины,
иже
везде сый и вся исполняяй, сокровище благих и жизни Подателю,
прииди и вселися в ны, и очисти ны от всякия
скверны,
и спаси, Блаже, души наша.
В тази трепетна утрин на юни
Твойто светло съшествие чакаме,
и челата ни пак да целунеш -
Ти, Който Си тук и навсякъде.
И владиката пак да измоли
в душите със плам да вселиш се,
сред люляк и бели гладиоли
благодатта да облее ни свисше.
И плодовете жадувани, Блаже,
на радост, любов и тих мир
да пребъдват във всички нас, даже
да изпълнят и целия мир.
Чуй! В тази трепетна утрин на юни,
с дъх на люляк и гладиолна омая
химн от ангелогласните струни
струи през отворени двери на рая.
23 юни (10 ст. ст.) 2013г.
Петдесетница. Света Троица.
Свщмчк Тимотей еп. Пруски
В чест на светите първовърховни апостоли Петър и Павел
По проповед на Негово Преосвещенство Триадицкия епископ
Фотий,
произнесена в деня на светите първовърховни апостоли Петър и
Павел,
12 юли (29 юни ст. ст.) 2005г., в катедралния храм „Успение
Богородично“
Светът и днес на тържище прилича.
Щурат се насам-натам, крещят викачите.
Хвалят свойта стока, морно тичат.
Лъжи с парченца истина продават продавачите.
И чуват се от тях насмешки
над туй, което те не притежават,
а туй, що имат - на синове човешки
предлагат, хвалят и продават.
О, тичане безсмислено и морно
от страст на страст и от измама на измама!
Съкровища миражни, илюзорни –
наместо жито трупат синовете слама.
И ще преминат те със празни шепи
и с наранени, и посърнали сърца
в отвъдното след пазарлъците нелепи
без даже няколко пшеничени зрънца.
И синовете на небето морно тичат.
Но не безсмислено и не безплодно.
Словесните примамки тях не ги привличат,
а апостолската проповед богоугодна.
С лъчи от истина обвързали душите
си,
за тържището шумно те нехаят
и с Божието слово напоили дните
си,
за наглите лъжи
не искат и да знаят.
И когато дойде
смъртният им ден,
ще знаят за
какво са тичали.
Духът им ще
премине несмутен
във вечността,
която още тука са обичали.
Те в залеза на
дните си признават
и изричат мисъл
като тази:
С добрия подвиг
се подвизавах,
пътя свърших,
вярата опазих (2 Тим. 4:7).
Блажен е, който
като първенец
за смислено и
морно тичане,
Бог удостои с
нетленния венец
и с него в
вечността накичи го!
И в края на
последните Петрови пости
да умолят
преблагословения Господ
двамата славни и
всехвални апостоли
да ни дари тоз
венец в залеза на нашия живот!
Амин.
Света мироносица и равноапостолна Мария Магдалина
Като невидима, непроницаема стена
издига се страхът от озлобените юдеи
пред Гроба. Само стъпките на предана
жена
да влязат дръзват в градината на
Иосиф от Ариматея.
И заради сълзите й горчиви и горещи,
заради усърдната и пламенна любов,
Господ удостои я първа със възкресна
среща -
Мироносица с равноапостолски покров.
Прекарала живота си във ревностно служение,
в усърдни подвизи и дух Христов,
благовестница на славното Господне възкресение
и помощница на свети Иоана Богослов.
Благоговейно молим се пред твоето лице,
обвито в смирна, в клонки от маслина
и спомняме си Възкресение с червеното яйце,
поднесено от теб - Мария Магдалина...
4 август (22 юли ст. ст.) 2013
г.
Св. мироносица и равноап.
Мария Магдалина.
Свщмчк Фока, еп. Синопийски.
Мчца Маркела.
Богородична Пасха
Воспойте, людие,
Матери Бога нашего, воспойте:
днесь бо
всесветлую душу Свою в пречистыя длани,
Иже из Нея воплощшагося без семене предает:
Егоже и молит
непрестанно, даровати вселенней мир, и велию милость.
С ореол със пшенично-златиста окраска
и с трепетно ангелско пение
докосва сърцата Богородична Пасха,
докосва сърцата Успение.
Събрани край Твойта света плащаница,
разливаща дъх ароматен,
проронваме тихо за Тебе сълзици -
наша света Богоматер.
Живота родила, Пречиста Девице,
и Теб ли смъртта Те попари?
Но, ето - Сам Бог Те възнася, Царице,
във рая и славят Tе всичките твари.
И славим Те всички с възторг, с
умиление.
Достойно е за облажаване!
Достойно е живоносното Твое успение
и за Господнето възвеличаване.
И в Твойто успение света не остави.
За него се молиш вовеки.
За нашите скърби, беди не забравяш –
да измолиш ни участ по-лека.
28 август ( 15 ст. ст. ) 2013г.
УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА
БОГОРОДИЦА
Икона на Пресв. Богородица ”София – Божия премъдрост”
За съвременните мъченици
Ех, гергини и ружи наесен
и брези със златисти сълзи...
Тъжна песен над вас се
разнесе,
тъмна сянка над вас запълзи.
Че, като чета новините,
виждам, колко много съдби
сатаната запря в дълбините
на ада и бесовски разби.
Колко много християни
безпощадно уби,
колко кървави рани
отвори и сърца наскърби.
И днес, щом в небето разлее
залезът мелнишко вино,
пред иконата нека за тях да изтлее
свещица и положим гергини.
5 септември (23 август ст. ст.) 2013 г.
Отдание на успение Богородично.
Мчк Луп. Свщмчк Ириней, еп.
Лионски
Милост Божия
милостта Божия и да възвестяваш на
братята си Неговото велико
милосърдие
и неизказана благодат, които има
Той към нас.“
Свети Симеон Нови Богослов
Алпийският ми слезен на терасата
за жалост, вече прецъфтява.
Морно слънцето я позлатява.
Но скоро облаци прииждат.
И вънка ето - задъжди.
Слънце вече се не вижда.
Само във кандилцето мъжди.
Ах, виж алпийския ми слезен -
сърдито вятърът го брули.
Аз пия чай с лимонов резен
и дъхаво желе от дюли.
Тъй, настани се вече на балкона
властно привечерен студ.
Но вътре грей Господнята икона.
Бог благослови домашния уют,
във който дъха на елей, на смрика
и трепка над иконата чемшир.
Ще почета словата на владиката
във таз домашна тишина и мир.
И ще благодаря на Господа сърдечно
за домашния уют, покой,
за Неговата милост безконечна
към мен и благодеяния безброй!
Зов за покаяние
Святый Боже, Святый Крепкий,
Святый Безсмертный,
помилуй нас!
Под облаците млечно сиви
на уморена и свенлива есен
шептят обагрени красиво
пламъчно-преливни кестени.
А топлината мека от короните
в молитвата ми тиха се разлива.
И шепотът покаен от канона
като кадило ароматно се извива.
Да би можало всякое дихание
да моли Бог Отец Всевишни
да помилува Своите създания
за греховете видими и скришни.
Да би могло човешкото творение
да падне ничком в покаяние,
и да приеме святото кръщение,
Бог отменил би всякое страдание.
И бихме пели в свято благолепие
покайно-сладостно в захлас:
Святый Боже, Святый Крепкий,
Святый Безсмертный, помилуй нас!
04 октомври (21 септемри ст.
ст.) 2013г.
Отдание на Въздвижение. Св.ап. Кодрат от 70-те.
Откриване мощите на свт.
Димитрий, митр. Ростовски.
Есенна
отрада
Виж облаци – небесни ладии,
как плават в необятността на
синьото,
а в двора, в тишината на
градината
се гонят златни листопади.
Как пламенеят в есенния унес
на кестените морните корони.
Сънливо си шушукат клоните,
пролъчени от слънчевите
струни.
Чуй как във шепота на
листопада,
в тайнствения, тих
молитвослов
долавя се небесен благослов
и Божия утеха и отрада.
08 октомври (25 септември ст.
ст.) 2013 г.
Преп. Евфросиния
Александрийска.
*Успение на преп. Сергий Радонежки чудотворец.
На моите безмълвни читатели
На почвата на вашето
безмълвие
и боголюбие, закътано във
блога,
като гладиоли стиховете ми
покълват
и слънчогледи, вперени във
Бога.
И срещаме се половин година
под звуците на арфените
струни,
по алеите на поетичната
градина
с дъх на рози и пера от пауни.
А, може би, и в храма, и
навън
ще се срещнем. В офиси и по
площади.
На яве. Даже и във светъл сън -
в шепота на златни листопади.
Не знам. Но туй, което зная -
е: независимо от многолюдните
места
ние непременно ще се разпознаем
–
с кръст на раменете и
следващи Христа.
23 октомври (10 ст.ст.) 2013 г.
Мчци Евлампий и Евлампия.
*Свв. 26 препмчци Зографски († 1284).
Преп. Амвросий
Оптински и събор на препп. Оптински
старци. Икона на
Пресвета Богородица“Акатистна-
Предвъзвестителка“ (Зографска)
НАШИТЕ ПРАЗНИЦИ
Рождество Христово
По улицата мрачна януари
брада от вятър заскрежен повлича.
От студ изтръпнали са тротоарите.
Тежко стъпките ми тичат.
Но някъде дълбоко във сърцето –
недрата на душата непристъпни,
в очакване на обещанието от Небето,
в очакване на Рождество Христово тръпнат.
И зад прозорците, зад тюлени пердета,
в светли стаи, в тихия уют,
деца и възрастни, и старци дето
събрани са и чезне януарски студ,
там всички в ведро настроение
и трепетни молитви на уста
заети са в предпразнични приготовления,
приготовления за среща със Христа.
А късно, в тази вечер снежна,
в храма ще се съберем за тържество.
Молитви, песнопения в небесната безбрежност
ще се издигнат за прославата на Рождество.
И ангелите от небето ще запеят
хвалебствени тропар и величание.
И земни и небесни песни ще се слеят
в едно вселенско хармонично увенчание.
А в струи от тамянен дъх и восък
във въздуха отново и отново
поздрав скъп и крепък ще се носи:
“Честито Рождество Христово!”
Богоявление
Благодарим Ти, Господи, за Твоето благоволение
да се явиш край тихия Йордан
в трите Си Лица нам – твоите творения
и да ни просветиш!
Благодарим Ти, Господи, за Твоето смирение
да приклониш глава пред Кръстителя Иоан,
да приемеш от човек кръщение
и водата тъй да осветиш!
Благодарим Ти, Господи, за всеотдайната любов
да приемеш греховете ни върху Си,
да ги изкупиш, да ни оставиш Завета Нов
и да ни спасиш!
Благодарим Ти!
Молба за прошка
Какво от туй, че нежно тюлена,
пред мене тази тиха вечер вае
образи бръшлянено-зюмбюлени,
сякаш – взор към лоното на рая?
За мен вратите райски са заключени.
Как там да вляза, аз не зная.
Не знаят и колегите ми – учени,
макар във формули да вместват и безкрая.
Единствен Бог е, Който знае
и разрешава. Но тъкмо Него нараних
и небрежно и нехайно,
Негови по-малки братя огорчих.
Прости ми, Господи! До сетния си дъх ще моля
за Твойта прошка и незаслужена към мене милост.
От всяко стъпкване на Святата Ти воля
боли ме като от остро жило.
От раните, от мен нанесени,
от Твойте рани мене ме боли.
Но Твоята любов възкресна е -
сърцето с нея възроди, благоволи!
Простете ми и вие, мои братя,
и вие, мои във Христа сестри!
Тиха радост Бог да Ви изпрати,
следите от сълзите да изтрий.
И в тази вечер орхидейна и воална,
когато на небето пеят херувими,
помени нас, Господи, от престола Си сакрален:
владиката, отците и до последното ни име.
25.02.2008
Неделя Сиропустна. Неделя на прошката.
В Родопите
/на завърналите се при Христа/
В Родопите
(На забърналите се при Христа)
Из глухата протяжност на баирите,
из пластове изсъхнали години
на миналото му се губят дирите,
бродят стенещи души–руини.
Бродят стенещи души–руини,
за вярата си във Христа помъчени.
Скрити са в дълбоко сините
очи душите, от Христа разлъчени.
А в диплите на родовите спомени,
в сандъци, вещи, земна пръст
надежда, вяра, свяст заровени
са заедно с Христовия пречестен кръст.
Но щом е скрит, но щом го има
и заискри Христова свяст-призвание,
явява тайната си мощ неoборима
кръстът от вековно разстояние.
Из глухата протяжност на баирите,
из пластове изсъхнали години
на миналото се не губят дирите,
разлистват се души–градини.
Това е ваше свисше рождество.
Това е щастие! Това съдба ви е –
във вас яви се в свойто тържество
нашето пресвято Православие.
8 март (23февруари ст.ст.) 2009г.
Тържество на Православието
Стихва, стихва стих-стихия,
стихва стих стаен и тих,
стихва стих … във исихия…
15/02.03.2009г.
Свт. Григорий Палама,
архиеп. Солунски
Кръстът Христов
Игумен Никон
(Воробьов)
Слаби
сме. Как трудно е на Тебе да се разпнем –
и
грехове и страсти в нас Господ да умъртви.
В света порочен как духовно да израснем,
душите да очистим и да обожим?
Слаби сме. Как тежко ни е да Те носим –
и неотклонно, твърдо след Иисуса Христа да вървим.
Разсеяни, дори и помощта Му да изпросим,
не сещаме се. Безплодно плачем и скърбим.
Слаби сме. Към Тебе как да гледаме, не знаем –
без подвизи сме, без дела и
пред Теб като митаря можем само да се каем:
“Прости ни, Господи! Помилуй и спаси!”
22 март (9 ст.ст.) 2009г.
Неделя Кръстопоклонна
Вход Господен в Иерусалим
На момина сълза ухае!
На люляк, лилии, жасмин.
И слънцето така сияе
в небето – извор нежно син!
Към храма главната алея
днес празникът във утрин ранна
с цветя и клончета осея
и възглас радостен: „Осанна!”
избликна от църковната камбана.
Спаси ни, Гоподи, Царю Небесни!
Спаси ни, Христе, Боже наш,
в молитви и молебни песни
прошепва всеки енориаш.
Днес Твойта царственост и сила,
и Твойта святост, Боже, славим
и молим Те за Твойта милост
към нас и за спасение и здраве.
Как искаме, о, Боже Мили,
от добродетели да изплетем
венци и с люляци и лилии
на Теб с любов да поднесем!
И искаме, о, Боже Свети,
и в Горния Иерусалим
с цветя и клонки във ръцете
да славим Те и благословим!
Воскресение Христово
Като бенгалски огън, като празнична заря
душата ми искри. И цялата горя.
Защото ден велик и славен днес е!
Защото Бог Христос воскресе!
Забийте стихнали камбани
от радостта ни разлюляни!
Разтръбете, ангели вестта,
че победена вече е смъртта!
И ето – вятърът навред разнесе:
„Христос воскресе! Христос воскресе!”
Възкресение Господне
Като буйна пролетна река
днес вярата ми своите води излива
в браздите на засятата душа
със слово и пои я като плодородна нива.
Надеждата ми – златно зарево
в душата най-закътаните дипли озарява.
Надеждата ми – клонесто дърво
в короната си моите копнежи приютява.
Любовта ми – строен слънчоглед
към Слънцето лъчист се устремява.
Любовта ми – мощен звездолет
в Небето корпус дивен извисява.
Тъй вяра и надежда, и любов,
Бог-Син със Възкресението Си навеки
укрепи. И вечен славослов
ще блика от сърцата ни към Богочовека.
И няма ден по-радостен от днешния!
И няма ден по-славен и велик
ни за праведния, нито пък за грешния.
Жизненосен! Светлолик!
Възнесение Господне
Да се зарадваме и развеселим във тоя ден,
че той затуй от Господа е сътворен!
Днес силите небесни в удивление
гледат как чрез Свойто Възнесение,
Бог-Син в небето път проправи
за наш’то естество прославено.
Как входа към небесното светилище
отвори и посочи вечното ни жилище.
Как седна отдясно на Бога-Отца
и привлече към Себе Си всички сърца
на истинските, верни християни
от космични и вековни разстояния.
И пред Бог-Отец вовеки ходатайства, както обеща:
Аз съм с вас през всички дни до свършека
на света (Мат. 28:20)
Да се зарадваме и развеселим във тоя ден,
че той затуй от Господа е сътворен!
Към Пресветата Единосъщна и
Животворяща Троица
Късно е. Късно е…
Вън вечер с цвят на ирис ме повиква,
а аз очи не мога да откъсна
от Твоя лик, от който светлина избликва.
Тихо е. Тихо е
навън, във стаята, в сърцето,
в мислите, във мойте стихове,
в молитвите, въздигнати в небето.
Нежно е. Нежно е,
Боже, благодатното Ти излияние,
което от небесната безбрежност
изпрати и направи наше достояние.
Свято е! Свято е,
Господи, целебното Ти утешение,
което във душите ни излято е,
по Твоя милост и благоволение.
15-16 юни (2-3 ст. ст.) 2008г.
Света Троица - Свети Дух
Към свети апостол Петър
(Мъките на любовта)
Помнить, помнить этот взгляд на
Петра.
Не смерти надо страшиться, не
ада,
а того вот, как на Петра, кроткого взгляда!
Архим. Лазар (Абашидзе)
Като теб и аз била съм мнителна
и също – пламенно-решителна –
за Господа душа си да положа,
в Негова защита да извадя ножа.
Като теб и аз съм се отричала,
а после пак покайно съм обичала.
Като теб затуй аз цял живот ще плача,
може би ще си дочакам и палачите…
От град на град мога да вървя.
Научих се и риба да ловя,
ала човеци – все още не умея –
на нивата Господня словото да сея –
туй, що покрива много грехове
и що отключва райски светове,
на чиито порти си ключарят ти,
затуй, моли Господ да ми прости
и благоволи да ми отключиш рая,
че, виж, пред кроткия му поглед как се кая,
и от любов сърцето ми кърви...
Пред Господа за мен се застъпи!
Чуй – петел пропя в тоз ранен час!
Свети апостол Петър, моли Бога о нас!
12 юли (29 юни ст. ст.) 2009г.
Свв. първовърховни апостоли Петър и Павел
Към Господа
Шести август. Празнично
богослужение.
Молитвени слова в небесния
простор
отправяме – да видим, Боже, Твоето Преображение,
да изкачим, Господи, духовния
Тавор.
Тъй, преобразени, Преобразения да
видим -
с души, окъпани в нетварните лъчи.
С любов и радост, с трепет да приидем,
в нозете Ти да паднем по очи.
И цялата Вселена озарена
в камбанен звън да заехти!
Преображение е! Виж всичко сътворено
от Теб как слави Те и благослови!
6 август (25 юли ст. ст. ) 2008г.
Преображение.
Как секват мисъл и дихание,
щом духовен взор към Теб отправим!
Майко Божия, наше светло упование,
днес твойта святост, Свята, славим!
От живот към вечния живот прехождаш
чрез тихо, тайнствено успение.
Надежда наша, светла, незахождаща,
за Теб са тези многогласни песнопения!
От днес, Преславна Богородителко,
и херувимите пред Теб благоговеят.
За Теб, Небесна наша Покровителко,
са тези райски орхидеи!
Как секват мисъл и дихание
в празничния литургиен час!
Пред Твоето духовно благоухание
и ние грешните благоговеем във захлас!
28 август (15 ст. ст.) 2009г.
Успение на Пресвета Богородица
Сретение Господне
В молитвено жадуване
под витошкия хребет
във храма тихо предстоим
и чакаме за среща с Тебе –
необятния и необозрим,
Иже везде сый и вся исполняяй,
Господи на правдата и любовта.
Ти си в микро- и макро- безкрая,
Ти си в зимата и в пролетта.
Ти на утрината свежа
в водния прашец блестиш.
Ти си в трепета, в копнежа,
в жаждата по Теб си Ти.
И в очите на децата
след причастие сияеш.
Ти си Слънце на слънцата,
що със слово всичко вае.
Ти ни гледаш от небето
през прозирната
дъга,
Ти си в тичинките на цветчето,
във протегната ръка.
Ти не отреди да Те поемем
като Симеон Богоприемец на ръце,
но искаш, искаш Ти да Те приемем
с смирено и очистено сърце.
В молитвено жадуване под витошкия хребет
във храма тихо предстоим
с сърца отворени, за да приемат Тебе –
необятния и необозрим.
Към Пресвета Богородица
Защити ни, Пресвятая Дево, защити,
с пламенно сърце Те молим!
Непронициемия Си покров простри
и скрий ни от коварства и неволи.
От всякакви беди ни защити,
от всякакви оръжия злокобни.
Кула крепостна Давидова си Ти,
Дево, на зора подобна.
Защити ни, Пресвятая Майко, защити
от справедливите Господни наказания.
Стълба Яковова на спасението си Ти
за нищите, но вярващи създания.
А ние в сълзи греховете ще превърнем
и ще излеем като пролетен порой,
само с Твоята любов да ни обгърнеш,
да ни покриеш със покрова Твой!
И като лъчите на отиващо си лято -
кротки, утешени и със шепнещ глас
ще повтаряме една молитва свята:
Пресвятая Богородице, спаси нас!
14 октомври (1 ст. ст.) 2009г.
Покров на Пресвета Богородица
ПРИ ТЕБЕ, ГОСПОДИ
Херувимска
Глас топъл, тих и
многозвучен,
ни технически и ни научен,
а адажио на херувимска песен
бликна, трепна, леко се
понесе
из кръвта на струнните ми
вени,
в неразгадаемите, поетични
мои гени,
за да бъде любовта ми
възродена,
в нов стих-нестихващ
преродена,
за да отдам на Тебе мойта
почит,
на Тебе, Наш Небесни Отче,
Пресветло, Вечно Озарение,
на Тебе слава, чест и
поклонение!
При Тебе, Господи!
Господи, със Тебе искам да си
поговоря
и в Твоя дом до късно да
остана.
Духът ми като акварел да се
разтвори
в мира Ти, щом вечер ирисова
вън настане.
Зрънцата от атонската ми
броеница
моленията покайни отброяват.
Пред Твойте неукоряващи
зеници
за всяка грешчица се съкрушавам.
Зрънцата от атонската ми
броеница,
виж - греховете опростени
отброяват.
Пред Твойта благославяща
десница
душата ми в блаженство се
упокоява.
Септември 2010г.
Над иконите се свеждат перуники.
Камбаните отрадно зазвъняват.
В притвора пристъпва царствено
владиката
и хорът от балкона празнично запява.
Ех, таз църковна красота и
благост!...
Не искам никога от нея да се отделя,
дорде не видя, че прекрачвам прага
на Царството небесно и там да се
вселя.
Че тука на Земята, Църквата е раят.
Отражение на Царството небесно
е орхидейната и перуникова омая
и тези хармонични литургични песни!
Но в тази мека полиелейна светлина,
сърдечно всички нека се помолим
за нашата отвъдна вечна бъднина
и спечелим Божията блага воля.
20 септември (7 ст. ст.) 2010г.
Предпразненство на Рождество
Богородично
“Любовта –
това е (Сам) Бог, а
който иска да определи “какво” е Бог,
той, като се показва сляп по ум,
опитва се да измери пясъка в морската бездна.”
свети Иоан Лествичник
На деня стъпките утихват
на запад някъде поели...
Вечер кротко се усмихва
и целува мойто чело.
С тази вечер от небето
Господ нежно ме милува.
Аз се чудя във сърцето:
Как ли да Го именувам?
Бог Любов е преди всичко.
Той обича всички хора:
болни, здрави; зли, добрички;
в болниците и в затвора.
Бог е Сила, Светлина,
Път и Истина, Живот е,
Източник на добрина
и Спасител на човешки род е.
Бог е Правда, Съдия
и от Него много, много
трябва аз да се боя.
Ще ни съди всички строго.
О! Защо ли да умувам?
Аз обичам Го над всичко.
Стига ми, че ме милува
и това е всичко. Всичко!
14 септември (1 ст. ст.) 2010г.
Начало на Индикта – Църковна
Нова Година
Есен край езерото
Кой над езерото, кой
разстла като воал прозирен
есенен свенлив покой
и унесе в сън ефира?
Кой стаения параклис
с пръски нежно ороси
и папури – жежки факли
във водата угаси?
Кой тополите облъхна
в тез вечерни часове?
С болка тихо кой въздъхна
зарад наш’те грехове?
Милосърдни Боже, тайно
бдиш над нас от небесата
и с камбанен звън покаен
влизаш тихо във сърцата.
Ти край езерото, Ти,
с Твоя мир от висините
наш’то кътче посети
и изпълни ни душите.
Княжево
Не искам Франция, Италия,
Германия...
Не искам сладостите на
живота.
Княжево е мойта Гетсимания.
То ще е и моята Голгота.
Животът ми ще е една молитва
към Бога и един дълбок
поклон.
От тука към небето ще излитва
мойта песен. Княжево ще е и
моят Елеон.
13 май (30 април ст. ст.) 2010г.
Възнесение Господне
И още
Към архим. Серафим (Алексиев)
Ще дойда пак с букет от
хризантеми.
И пак край гроба дъх ще притая –
без мирски шум, без грижи и проблеми
в безвремието монастирско ще се
потопя.
Пред мен свещица леко ще потрепва,
зад мене ручеят ще ромони,
елите твойте стихове ще ми нашепват
и есен в здрачината ще ме прислони.
О, колко много, много се забавих,
залутана по друмищата мирски!
И не просто стана тъй, че аз забравих,
но не знаех, че зад стените
монастирски
живеят богомъдрите отци,
които път към вечния живот ще ми
покажат.
Те множество загубени слепци
пред мен упътвали са даже.
Сега от книгите дочувам твоя глас:
беседи, поучения, съвети...
И рони зърно като житен клас
словото от твоите куплети.
И твойте ученици слушам аз.
Напомнят ми за утешение:
дори и в единайсетия час
дошлите ще заслужат своето спасение.
Денят си тръгва тих от монастира.
На плещите си расото от плътен мрак
усещам. Добре е у дома да се
прибирам.
Отче, благослови да дойда пак.
ноември 2009г.
Виждам! Виждам!
I
Вечер свежа – птица
тъмнокрила.
Виена в деветнайс’ти век.
Сред облаците, тайнствен лик
открила,
луната с поглед следва млад
човек.
А той по улиците на Виена
търси отдих, тишина и мир.
В покой замира цялата Вселена.
В покой потъва целият Всемир.
И мракът – знаен сънотворец
града обгръща с тюлена
завеса.
Само нейде от един прозорец
бликват звуците на хубава
пиеса.
Човекът спира в миг от
изумление.
Заслушва се в познатия
клавир,
познал във него собствено
произведение,
тревожещо заглъхналата шир.
Бих искала, прошепва някой
със вълнение,
бих искала, със Божия намеса,
да чуя даровито изпълнение
на тази чудно хубава пиеса.
И ето, че, във този миг
съдбовен
луната през небесния ажур
в сребрист овал лика огрява
на … Бетховен
и угасва тихо своя абажур.
О, да! Разбира се, че ще
откликне
на този зов, пронизал мрака
и той във стаята надникна
без разрешение за туй да
чака.
А там във стройна, елегантна
стойка,
с лице от лунен лъч огряно,
стоеше сляпа, бледничка
девойка
пред клавиатурата на старото
пиано.
Бих искал аз да Ви посвиря,
Бетховен каза най-вежливо.
И музиката бликна, заизвира
под пръстите му – призрачна и
жива.
Луната пак загадъчна и бледна
от дълбоката небесна шир
през клоните във стаята
погледна,
изпълни с феерия прозрачния
ефир.
Бих искал аз да Ви изсвиря,
поде Бетховен мъничко
сподавено,
лунната светлина. Разбирам,
че да я видите, не Ви е
дадено.
И той засвири твърде
вдъхновено
музика на всички днес
позната,
под лъчите на луната
сътворена.
Сещате се – Лунната соната.
Момичето от щастие, дори и
несънувано
извика със потрепващ глас:
“Виждам! Виждам!” и отново
развълнувано
потъна в лунния захлас.
II
Какво е София? – Трамваен
грохот,
задръствания, пàри от бензин.
Град на модата с нескрита
похот,
заляла всяка улица и всеки
магазин.
Но ето, че, над тази почва
кална,
над тоз съвременен Содом,
островче издига се сакрално,
а посред него – Божи дом.
За Божието слово зажаднели,
прииждат хора. Множество
народ
там в делници и във недели
към Божието Царство търси
брод.
О, колко страшно ми изглежда
да живеем в тъмнина!
Но всички ние със надежда
там слушаме Трислънчевата
светлина,
че да Я видиме не ни е
дадено.
Та ние всички сме слепци!
Затуй, да слушаме и
изпълняваме Писанието, преподадено
ни от епископа и нашите отци!
А някога от щастие, дори и
несънувано,
ще викнем със потрепващ глас:
“Виждам! Виждам!” и отново
развълнувани
ще потънем в райския захлас.
