За
брат Иосиф Муньос с преклонение
Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии (Пс. 115:6). Скъпа е в очите на Господа и смъртта
на пазителя на Иверската Монреалска мироточива икона на Божията Майка – брат
Иосиф Муньос. Скъпа е тя и в очите на Самата Пречиста Божия Майка. А днес се
навършват 16 години от неговата мъченическа кончина.
В паметната 1995 година, когато брат Иосиф бе тук заедно с
чудотворната икона, той каза, че Западът и Православните страни са два различни
свята. Той имаше предвид конкретно това, че чудото за западния свят е сензация,
а за нас реалност, но може би и в по-широк смисъл, а именно, че Православието
на запад е вяра на малцина, а тук е живот на целия народ. Но дали това е точно
така и сега, след като голяма част от българите напуснаха страната и свързаха
живота си с инославните и друговерците, изоставяйки род, родина, език и вяра,
след като смениха кръстовете си с по-леки или изобщо ги захвърлиха; след като и
останалите тук българи намират вече много отговори на въпроса на свети преп. Паисий
Хилендарски: „О, неразумний иуроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин”?
Трябва да помислим дали Православието остава живот на целия български народ.
Но сега, нека послушаме гласа на брат Иосиф (част от
звукозаписа от срещата му с християни от БПСЦ в параклиса „Свети Иван Рилски“,
София, 1995г.), за когото Православието беше живот. Живот, който той посвети и
отдаде непоколебимо и мълчаливо за опазването на чудотворния образ на Божията
Майка, Която ние молим Православието да остане завинаги наш живот. Амин.
