Поклонническото ми пътуване до Йерусалим

Още, когато пишех проектното си предложение „Повърхностно модифициране с наночастици на алуминий и алуминиеви сплави чрез високоенергийни потоци“, реших да включа в него като консултант един израелски колега, който работеше в областта на модифицирането на течни метали с високотопими наночастици от Университет „Ариел“ в Израел. С него преди това бях контактувала по имейла във връзка с негови публикации в тази област. Надявах се, че нашето сътрудничество по работата по проекта ще бъде ползотворно и тайно се надявах да го поканя на наш форум, след което да получим покана и от негова страна да отидем в Израел. Искаше ми се ползата ми от ходенето в Израел да бъде както научна, така и религиозна, надявайки се да се поклоня на великите светини, свързани със земния живот на Сина Божий, т.е. Самия Бог и Господ Иисус Христос. Аз се надявах да мога да съчетая командировката с поклонническото пътуване, защото не можех на този етап да отделя 1 600 - 1 700 лева за организирано поклонническо пътуване. Затова около две години се молех Господ да устрои нещата по този начин, по който аз исках и Той изпълни молбата ми, за което безкрайно Му благодаря.

След като мой колега от проектния ми екип, се съгласи да дойде с мен в Израел, ние получихме покана от Ректора на Университета и подготвихме служебното си пътуване. Командировката ни беше четиридневна – от 15 до 18 септември 2019г. За този кратък престой, през който отседнахме в Тел Авив, успяхме да посетим само Назарет и Йерусалим.

Пътят от Тел Авив до Назарет в голямата си част минаваше през планина и беше низ от завои. В Назарет паркирахме наетия от нас автомобил в началото на града, защото не знаехме дали ще намерим място за паркиране в центъра и тръгнахме да търсим двата храма „Благовещение“. Първият, който намерихме лесно, се намираше по посока на центъра на града и представлява голям католически храм с изкуствено направено водопадче в двора, което явно изобразява изворът, на който е ходила Пресвета Богородица за вода. До водопадчето има статуйка на Светата Дева. Този храм е построен върху дома на Светото семейство, където св. Архангел Гавриил й благовещава, че ще зачене Син Божий. Ние влязохме в двора, а вътре в храма - не. Възможно е храмът да е бил отворен, защото беше около пет часа след обяд. Аз държах да намерим православния храм, за да вляза вътре и се помоля и затова тръгнахме да търсим него. Тъй като бяхме без електронна навигация и карта, питахме хората по пътя къде е гръцкия православен храм „Благовещение“. Никой не можа да ни ориентира, затова тръгнахме нагоре по хълма от дясната страна на шосето, където видяхме два-три кръста на покриви на църкви. Минахме през един закрит пазар, където доста се лутахме по кривите улички. След като излязохме от него, се оказахме доста високо на хълма, където имаше стари къщи на тесни улички. Там попитахме един човек отново за гръцкия православен храм и той много точно ни упъти към него. Когато го намерихме обаче, той беше вече затворен, така че аз се помолих отвън, а и снимките, които направих бяха отвъд оградата. Това е храмът, който е построен върху извора, където е ходила Пресветата Дева за вода и където става срещата й със св. Архангел Гавриил, който й казва, че е благословена измежду жените. Този водоизточник сега е в самия храм. Тъй като нямахме други цели в Назарет, а и не искахме да се връщаме по тъмно в Тел Авив, си тръгнахме, познали града на детството, юношеството и младостта на нашия Господ Иисус Христос.

На 17.09.2019 г. около 8:30ч. тръгнахме за Йерусалим.

Нашите колеги от Израел ни бяха посъветвали да паркираме колата в подземния паркинг на „Мамила“ мол, който е близко до Стария град в Йерусалим, знаейки, че искаме да се поклоним на Гроба Господен. И ние я паркирахме там. На входа на Стария град видяхме Християнски информационен център и влязохме в него, за да ни упътят към храм „Възкресение Христово“. В уикипедия, както и в други източници в интернет пише, че там се намира Гробът Господен, а и на Възкресение по средствата за масова информация съобщават, че там служи Иерусалимският патриарх и че там пада благодатният огън. Като влязохме в този център си взехме по една листовка с карта на Йерусалим и седнахме да я разгледаме и се ориентираме. На картата, която беше на английски никъде не видях храм „Holy Resurrection of Christ“ („Свето Възкресение Христово“). Видях храм „Holy Sepulture“ („Свето погребение“), но си помислих, че това не е търсеният от нас храм, а после се оказа, че католиците или по-точно англоговорящите така наричат храма, построен върху Гроба Господен и Голгота, където бил Светият Кръст. В храм „Възкресение Христово“ сега има множество параклиси и храмови пространства, принадлежащи на различни християнски църкви и затова на картите фигурира храм с различни имена. На картата видях и градина, наречена „Garden tomb“ („Гробната градина“) и аз си помислих, че може там да се намира храма с Гроба Господен. В същия момент моят колега стана и попита католическата монахиня на информацията, как да стигнем до „Garden tomb“ (той също я беше забелязал) и тя ни показа на картата мястото, където се намираме и пътя до градината. Ние тръгнахме натам.

Когато стигнахме до мястото (което се оказа извън Стария град и това трябваше да ни говори, че сме се заблудили в търсенето на Гроба Господен), се оказа, че това е съвременна възстановка на градината на св. Иосиф Ариматейски – градина с алейки, издълбан в скалите гроб, малко басейнче, което представляваше винарната на св. Иосиф, както и навеси с пейки, направени, за да беседват хората за Христа и Евангелските събития и пр. Разгледахме градината, но аз бях притеснена, че все още не сме намерили Гроба Господен. На изхода попитах служителите на английски: „Знаете ли дали има наблизо православен храм?“, защото бях сигурна, че там ще ни упътят правилно. И те ми казаха, че има наблизо руска църква и ми обясниха къде е. Ние отидохме до там, влязохме и видях, че в средата на храма е поставена иконата „Св. Троица“ и предположих, че това е храм „Света Троица“, което се оказа вярно. Запалих свещи и се помолих Господ да ме упъти и намеря Неговия Свети Гроб, след което попитах жената, която почистваше иконите на руски дали знае къде е Гробът на Господа. Тя ми каза „Но в този храм служи друг господар. Там са гърци.“ Аз казах „Знам, че там служи друг господар, но аз искам да се поклоня на Гроба Господен.“ Тогава тя ми обясни, че трябва да тръгнем по трамвайната линия, която е пред храма, на ляво и да вървим спирка и половина, за да стигнем до Стария град и там да попитаме. За радост, след малко една монахиня ми каза: „Ето тази жена отива там, вървете след нея.“ Жената, се оказа, че е от Белорус, но от 23 години живее в Йерусалим. Тя ни отведе почти до самия храм „Възкресение Христово“, където се разделихме. Старият град е плетеница от тесни улички със сергии и магазинчета и сами трудно бихме намерили храма.

Когато влязох в него, веднага видях Плочата на помазанието на земята в притвора. Там се покланяха много хора и освещаваха икони и кръстчета. Аз бързах да се поклоня и не се върнах назад, за да си купя от търговците икони. На тази плоча пречистото Божие Тяло е било помазано с благовония преди да Го положат в гроба.

В ляво от Плочата, в самия храм, видях дълга опашка от поклонници и предположих, че те чакат за поклонение на Гроба Господен. Тя се виеше покрай малък параклис и продължаваше по стълба до друг параклис. Понеже видях, че и пред малкия параклис има опашка и влизат хора и се покланят, попитах една жена какво има там, а тя ми отговори, че там е камъкът, на който е лежала главата на Господа, Аз се зачудих къде да се наредя и попитах един руснак, а той ми отговори, че ако искам да се наредя при католиците, трябва да отида в дясната страна на храма, където също имаше стълби, по които се качваха хора, ако искам при египетските копти, трябва да се наредя пред малкия параклис, а ако искам при гърците, трябва да се наредя на най-дългата опашка, която се изкачваше по стълбите към другия параклис. Аз се наредих на тази опашка и прецених, че ще чакам около час и половина-два. И затова казах на моя колега, който не пожела да остане и да се поклони, че може да отиде да обядва, да си почине, да разгледа каквото иска в Йерусалим и след два часа ще се чакаме пред една малка ниша до портата на храма. Докато чаках на опашката, известно време свиреше органът, който са инсталирали католиците в храма. След като той престана, аз си извадих моята папка с песнопения и докато се редях на опашката тихо пях на Господа, това което бях подготвила. След това се молех и накрая дойде и моят ред да вляза в параклиса-пещера, в който се намира празният каменен Гроб, където Господ е победил смъртта със Своята безгрешност, святост, божественост като е възкръснал от мъртвите. Параклисът е тесен и не е възможно човек да направи земни поклони пред Гроба, бидейки обърнат към него. Затова аз коленичих, подпряла чело на Гроба и се помолих. Свещеникът, който пуска по двама-трима в параклиса обаче позволява да се стои там само около минута. Затова скоро трябваше да изляза. Тъй като ми бе казано, че дясната част на храма е католическа, аз там не отидох, а всъщност, след като се върнах в София, разбах от моя позната, че там има православен параклис (или православно храмово пространство), където е бил някога Светият Кръст. Защо Господ не ми откри това в Йерусалим и по този начин не ми позволи да се поклоня на Неговите страдания, с които е изкупил човешките грехове и е примирил човека с Бога, това не знам. Ще се моля Господ да ми позволи това, ако е Нему угодно втория път, ако отида в Йерусалим.

Когато отидох да чакам моя колега пред нишичката до портата, аз забелязах, че много от хората, които излизат от храма се прекръстват и целуват една колона до изхода и нишата и когато се загледах видях, че тя е пропукана и се сетих, че това е колоната, върху която е паднал благодатният огън през 1579г., когато в храма се молел арменският патриарх, а православните християни заедно със своя патриарх не били допуснати вътре, а се молели навън. Тогава небесен лъч разсякал колоната, излязли огнени пръски и запалили свещта на православния патриарх, който дал огъня на едноверците. Това е единственият случай, когато вътре в храма, благодатният огън не слязъл на Пасха. Аз също целунах колоната и се снимах до нея.

Тъй като колегата ми закъсня с цял час, аз след това успях набързо да купя свещи и броенички на моите деца и внуци от търговците отвън, и тръгнахме да търсим Гетсимания, за да се поклоня и на гроба на Пресвета Богородица. До там стигнахме пак с питане, защото отново се оказахме сред множеството малки улички в Стария град, но след като излязохме на една дълга, права и наклонена към градината улица, беше лесно. Напът към Гетсиманската градина и близко до нея се намира храм „Св. Стефан“, в който обаче не посмях да вляза, за да не би да затворят криптата на храма, където е гробът на Света Богородица и да не успея да се поклоня там. Последният храм се оказа собственост на гърци и арменци. Множество стъпала водят надолу към криптата. Самият гроб се намира вдясно от входа. На него има икона на Пресветата Божия Майка и цветя. Там аз не чаках, защото имаше малко хора, може би защото беше преди затваряне на храма. Поклоних се и се помолих. След това излязох вън пред криптата, където продаваха икони – Йерусалимската икона на Божията Майка.

За съжаление не останах да попея на Пресветата Божия Майка, защото щяха скоро да затварят (храмът е отворен до 18 ч.), а и ние бързахме, за да не пътуваме по тъмно.

Така завърши моето поклонническо пътуване, което сега вече се оказва невъзможно заради пандемията. Благодаря на Бога затуй, че устрои нещата така, че да отдам на Него и Неговата Майка моето поклонение, чест, слава и любов на тези най-свети за нас християните места.

Пред храм „Възкресение Христово“ в Йерусалим	Колоната, пропукала се от благодатния огън
Православен храм „Благовещение“ в Назарет	Православен храм „Благовещение“в Назарет