Порои
Дъжд-хала посреднощ
плющи.
Като опашката на
змей се вие.
Задъхват се уплашени
души.
Паразити-грехове ги
пият.
Стихия водна всичко
потопи.
Нали потоп не ще да
има вече?
Вперват се в небето
две очи.
О, Боже, и таванът
ни протече!
Как сещат се за Него
всички
в тез бедствени
поройни дни!
И мислят, че една
свещичка
прекъснат мост ще
възсъедини.
Че с нея пак ще Го
открият
захвърлен в прашните
тавани,
но никой даже не
помисля,
че Той от тях очаква
покаяние.