Самодостатъчност

Основната мисъл е заимствана от проповед на 

Негово Високопреосвещенство Триадицкия Митрополит Фотий

Днес човекът иска да е сам.

Той си е самодостатъчен.

За разлика от първия Адам

не го гори покайно пламъче.

Иска той самият да е Бог.

Да господарува над света и себе си.

Да не се смирява. Да е горд.

Богът му е крайно непотребен.

Да е безсмъртен и да е щастлив.

Но все без Бога. За какво му е?

„Светът без Него ще е по-красив

и свободен от законите Му.“

Това е пагубно. Това е грях.

Нима завинаги от Бог ще се отлъчи?

И няма ли във него капка страх,

че бичът на любовта Христова ще го мъчи?