Есен и духовен май

В сиво облачно палтенце

есента пристига.

Спускат вилите кепенци.

Спомен са авлигите.

Само с дрехи зимни

кипрят се витрините.

Лятно-есенна взаимност

отлетя със птиците.

Скрива ни небето

сив и плътен смог.

Търсим неизменно

слънчевия Бог.

Царството небесно

е в сърцето, знай.

Открива се нелесно.

Там е вечен май.