Де
е Витлеем?
Нима не знаете къде е Витлеем? Нима не сте виждали
малката пещера, над която изгря най-светлата звезда и, в която се роди
Момченцето, родено преди всички векове, и създало целия свят? Всеки го е
виждал, но не всеки е осъзнавал какво вижда, защото все още се сбъдва
пророчеството на Исаия: „с очи ще гледате и няма да видите“. Закоравяло е
сърцето ни и с уши тежко слушаме, и с очи не виждаме. А
Витлеем е близо, и витлеемската звезда свети все така ярко.
Една
неделя отидох на Литургия, както винаги. Докато течеше службата, неволно
поглеждах хората около мен. Почти всички ми бяха познати по физиономия, защото
и те редовно се черкуваха в този храм. Пред себе си обаче забелязах едно
непознато момченце, което по всичко личеше, че идва или за първи път на
богослужение, или много отдавна не е идвало, защото с голям интерес и
благоговение оглеждаше храма, духовниците и следеше службата. То явно беше
дошло само, защото до него нямаше възрастни, които да го държат за ръка или да
му говорят нещо. Дали беше от близките блокове и къщи, дали беше влязло тук от
любопитство? – един Господ знае. То през цялото време гледаше в захлас
благолепието на храма, иконите и облачението на духовниците.
Когато започна неделното четиво, то видя,
че другите деца се наредиха за Свето Причастие и отиде само, и се нареди
последно на опашката. Другите вече имаха изградени навици и стояха чинно, и
чакаха, някои със скръстени на гърдите ръчички. Момченцето също стоеше мирно и
чакаше. Преди да свърши четивото, Царските Двери се отвориха и причастяването
започна. Свещеникът бързо причастяваше децата, защото всичките ги познаваше и
знаеше имената им. Като дойде редът на непознатото дете, докато то стоеше още
далече от Светата Чаша, дяконът го попита: „Ти кръстен ли си?“ Аз не можах да
чуя какво отговори детето, но сигурно каза „Да.“, защото дяконът пак го попита:
„На колко години си?“ То пак отговори нещо. Вероятно беше на седем, защото
изглеждаше на толкова и защото дяконът отново го попита: „А ти изповядал ли си
се?“ Детето се смути. Сигурно не се беше изповядало, а може би и не знаеше
какво значи да се изповядаш. Дали каза нещо или не, не разбрах, но аз също се
почувствах неловко и се притесних, че може да върнат детето. Помислих си: „Ако
го върнат, то сигурно повече няма да дойде на Църква.“ В този момент обаче
свещеникът каза с благ глас: „Ела, ела!“ и му кимна. Момченцето пристъпи към
Светата Чаша и свещеникът го причасти. То се върна на мястото си.
Когато
го погледнах, лицето му сияеше. Помислих си: „Ето това значи в прекия смисъл на
думата „Вкусите и видите, яко благ Господь.““ Но сега мога да кажа, че на лицето
на това дете беше изгряла най-ярката звезда, а в сърцето му се раждаше едно
друго Момченце...
