Надежда

За нас Ти сътвори света.

С Теб в него да живеем вечно.

За нас го украси с цветя.

За нас звездите палиш вечер.

Една едничка заповед ни даде –

от дървото на познанието да не ядем.

И не от глад, а от непокорство ядохме

и справедливо ни изгони от Едем.

Сега се скитаме сиротни.

Храмовете украсяваме с цветя.

И чувстваме се тъй самотни

без Теб в безкрая звезден на света.

Вселената е вече неуютна,

но Твоят Дух ни утешава -

раздялата ни не е абсолютна.

Чрез Твоя Син да ни приемеш се надяваме.