Взаимност

Над мен си като усмихнато небе,

когато, като дете Ти се усмихвам.

Над мен си мъдър, като храмово кубе,

когато в поклон пред Теб притихвам.

Това съзвучие, жадувана взаимност

е небесно-земен, безвремеви синхрон,

по-красив от неповторима рима,

по-светъл и от най-светлия фотон.