Тръгва си лятото. С молитвеник в пазвата.

С тъничка риза. В ръка с броеница.

Прибира в торбичка простори атлазени

и вперва на юг уморени зеници.

И идва септември със сълзи покайни,

тихи молитви, смиреност в нагласите:

Очисти ме, Боже, от греховете ми тайни

и от умишлените удръж раба си!