Писмо и отзив от Струмка Струмина

Писмо и отзив от Струмка Струмина

Мила, Руми!

            Веднага тръгнах по „пътеките на сърцето ти“, но понеже имах да пиша няколко отзива, забавих това, което исках да ти кажа.

            Благодаря за удоволствието, с което я прочетох (книгата „Всички пътеки на сърцето ми водят към Теб“ – уточнението е на Р. Лазарова) и моля да ме извиниш за закъснялото ехо!

            Сигурна съм, че книгата ще намери своите читатели.

            Жалко, че г-н Лазаров не я дочака. Дано е прочел в суров вид много от стихотворенията ти, докато беше тук.

С топли чувства:

Срумка

24.06.2017г.

Благоевград

P.S.      Пропуснах да ти кажа, че прочетох книгата ти веднага, а тези дни се върнах отново към нея – с радост и внимателно я „пребродих“ отново.

            Предговорът е обстоен, аналитичен, задълбочен. Поздравления и за автора му (доц. д-р Калин Михайлов - уточнението е на Р. Лазарова)!

Когато ангели в сърцето ти запеят...

Щом си прочел и затворил една книга и пожелаеш пак да я отгърнеш – нещо, което се случи с мен и с книгата на Румяна Лазарова „Всички пътеки на сърцето ми водят към Теб“ – това е показател, че книгата вълнува, че е жива.

Деликатно поетесата повежда читателя по „пътеките на сърцето“ й, изповядвайки не само пред Бога, но и пред него своите мисли, чувства, думи и дела.

А да отведеш някого до своя духовен храм, да го направиш съпричастен на твоите съкровения – за това се иска не само смелост, но и талант, с какъвто безспорно Бог я е надарил.

От дълбините на душата й са изтръгнати нейните стихове – молитви:

Когато на поезия и слово,

молитва, пътепис, есе,

перото ми поставя ново

начало, тогава призри с небесе

и вижд, и посети душата моя

с премъдрост, радост и любов...

„Молитва за творческо начинание“

           

Лирическата й героиня не само знае, но и спазва евангелските повеления – например: всяко начинание да е благословено от Бога. Затова и Бог я е обдарил с „благоречие“-то, за което тя Го моли в стихотворението „Молитва на поета“. Това благоречие се „чува“ в цялата й стихосбирка.

Страхът от Бога подлага на изпит съвестта й в края на всеки изминал ден. (“какво записа той в небесния бележник?“).

Естествено и непринудено се леят стиховете, които „снегът сякаш шепти“ не само в „Рождественска пътечка“, а и в голяма част от книгата на Румяна Лазарова, защото това са боговдъхновени откровения.

В стихотворението „Ще“ емоцията е сгъстена, тревожна; предчувствието за неизбежния апокалипсис е угнетително. Но успоредно с това, вярата, че Бог ще даде сили на своите чеда да претърпят и това - грейва. Няма отчаяние. Няма паника. Има надежда. Има упование.

Каква храмова тишина се усеща в поезията на Румяна Лазарова! Затова и читателят чува „радостното потрепване“ на белокрилата чучулига, т.е. на лирическата й героиня, сладко скрила се в Божиите шепи, усеща тихото й пристъпване по Млечния път, падането на снежната роса.

Поетесата умее с „един замах“ (стих) да нарисува картина, да отключи настроение.

1.      Небето тук е пересто ветрило.

2.      Небето тек отворен е прозорец.

3.      Небето тук е Богородичен покров,

„Княжевската света обител...“

Всяка строфа започва с картина (1.2.3.).

            Вплитането на черковнославянски изрази (чудесно хрумване!): „Призри с небесе ивижд и посети...“ и благозвучни, неизхабени думи като „благовремие“, „пролъчено“, „светословие“ и т.н. не само създават молитвено-верова атмосфера, но и отключват нагласа у читателя за богообщение, за покаяние...

            Чудесно композиционно решение има стихотворението „Поезията“. С градираните глаголи и повтарящото се местоимение „ме“ в трите строфи: „привличаш ме“, „изтръгваш ме“, „жадуваш ме“, поетесата е постигнала сгъстеност на чувството, стигайки непринудено до идейното внушение, че поезията е средство, с което тя се отправя към целта, „а тя е най-богатото наследство – Божието Царство, вечността.“

            Лирическата героиня познава отровния вкус на греха и страда от това, но тя търси и намира лек – искреното покаяние.

Горчи-и... Горчи грехът като отрова

и бързаш, бързаш да го изповядаш.

            Поетесата отлично знае, че най-сладката жажда е жаждата по Бога. Тогава и молитвата е благодатна, утешителна.

Но аз за друг жадувам.

И този друг е моят Бог.

Молитвите ми – срещи са бленувани

със Него, не безсмислен монолог.

            Психологически точно е уловено и поетически убедително е предадено душевното състояние и преобразяването на мирянина в храма.

О, таз блажена, тиха самота

сред свещи, аналои и икони,

витаеща над всяка суета,

над залези, реклами и неони!

До утрото тук искам да остана

така безмълвна, стихнала и няма.

Ах, за затваряне ли час настана?

Моля, заключете ме във храма!

„В храма“

Призивът „Моля, заключете ме във храма!“ е дълбоко осъзнаване, че само там, в храма, вярващият може да стигне до преддверието на душевния си храм и да чуе гласа на Господа.

Запленява искрената готовност на лирическата героиня да служи винаги и с всичко на Небесния ни Отец.

„Ще Те шептя, докато шепотът от устните извира“;

„Ще Те рисувам в стихове и рими“;

„Ще Те вдишвам с дъх на благовонно миро“,

която укрепва вярата й, че спасителната Му десница ще я отведе в Небесното Му царство един ден. „Ще Те преглъщам със частицата причастие и от кръвта Ти свята напоена...“

            Дай, Боже, неотклонност по пътя и вдъхновено перо!

Струмка Струмина

24.06.2017г.

Благоевград

Благодаря ти, Струмке, за хубавите думи за моите стихове, написани с помощта на Този, Когото възлюбих с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум... (вж. Мат. 22:37). На Него благодаря, на Него се покланям, Него славя и ще славя винаги. Амин.

Румяна