Есен
Ти пак пристигаш,
тиха есен.
На лятото помахваш
с багрени листа.
То своя огън палещ
някъде отнесе.
На тебе ти остави топлината
от жарта.
Ти пак пристигаш
благородна.
Богата. С пълни
изби със блага.
И съзадаваш като
даровит художник
пастелени пейзажи с
мъничко тъга.
Ти пак пристигаш
божидарна –
натежал от сок небесен
плод.
Докосваш ме със
поглед лъчезарен
и топъл като
милувка на Госпὸд.
