В края на Светата Литургия
Обичам в тишината да се сгуша.
Да притихна в храма, да мълча.
Словата на владиката да слушам
без ни най-малко да се отегча.
Думите в сърцето ми да падат –
семенца във влажна, рохка почва.
Да ги храня щедро със насладата
от докосването с Божеството.
Мъдростта Божествена с безмълвие
да обгърна и с дълбоки мисли.
Да се чувствам като влъхвите,
като дъбрава млада, но разлистена.
А на раздяла да си обещаем
за финал щастлив, за епилог,
да добротворим, а и да се каем,
за да се срещнем при Самия Бог.
