Дали в душите на
светците се таи носталгия по земните хубости?
Дали светците въздишат
по земните вечери летни,
които на тубероза миришат
и дишат с дъха на морето?
Дали в паметта носталгично
звучат водопади пенливи
и трепетен спомен за птичите
песни буди тъга във душите им?
Тъжат ли за изгреви медени,
за калинка, полазила в длан,
за цъфнали клончета, сведени
над селски прохладен сайвант?
Дали във душите им мъничко
таи се сребриста печал
по земните временни хубости,
които Отец е създал?
Не. Защото там няма ни
болка, ни печал,
а всеки
се наслаждава на онова, което
око не е виждало, ухо не е чувало
и човеку на ум не е идвало, на наследство нетленно,
чисто, що не увяхва,съхранено на небесата.
Помяни нас, Господи, в небесното Си царство.
Амин.
