Небе
Това синьо небе с бяла дантела!
С бели копринени нишки...
То е попило моите молитви,
молитвени стихове и тайни въздишки.
То е сякаш моят небефон,
с който се свързвам с Бога,
то е сякаш и Божият дрон,
който записва всеки мой стон, смях и тревога.
Но дали е така, щом като някога
то ще се свие като свитък,
като старо наметало
и Бог на всичко ще сложи
ново начало?
