„Човешката душа по природа е
християнка"
Тертулиан
Домът ми не е бащиния дом.
Той не е родната ми стряха.
За него имах само спомен.
Затуй, когато из града вървях,
когато ходех си безцелно,
благолепна сграда аз съзрях
и нещо лекичко ме стрелна
във сърцето и се спрях.
Надникнах в дворчето градинско.
Приседнах до една ела.
Тук хората съвсем роднински
не казаха „Добре дошла!“,
а сякаш спомен ги подтикна
за наши срещи отпреди
да кажат, просто да избликне:
„Добре завърнала си се бъди!“
А после бързо влязох вътре.
И гушна ме домашният уют.
Избистриха се спомените мътни,
изпари се всеки таен смут.
Портретът тук на Татко кротко
ме гледаше със ясен взор.
В сърцето нещо скъпо, родно
навлезе с песента на хор.
Аз после дълго тихо плаках,
че бях се скитала сама,
а всички тук ме бяха чакали
да се за върна у дома.
