Вечерно покаяние
Вечерта ме люшва в люлката на здрача.
Носталгия разпръсва по
отминалия ден.
Заслушва се внимателно – дали не
плача,
че мракът за тъгата е сгоден.
Да, вярно – за греховете ще заплача.
Ще укорявам себе си. Ще се виня.
Че житни семена пося нощес Сеяча,
а аз пожънах бурен през деня.
Ще се покая и ще се яви във непокоя
моят Ангел светъл и златисто рус.
Ще каже: “Христос воскресе, радост
моя!
Прости ти милостивият Иисус.“
