Но имам все още живот на земята
Понякога Господ ми
дава крила.
Понякога Господ ме
прави безплътна.
Зове ме при Себе
Си. Казва: „Ела!“
И аз се възнасям щастлива
от кръста.
О, миг на
блаженство! О, мигове полет!
Душата ми плава в
небесна лагуна.
И срещам
свръхчистия, Божия поглед
- езерен изгрев
през дивния юни.
Но имам все още живот
на земята –
в молитва да
страдам и с песен да хваля.
От кръста да лея
кръв от ребрата
по листове бели и
звънки кимвали.
