Лозов плод
Истина ви казвам:
Аз вече няма да пия от лозовия
плод
до оня ден, когато ще го пия нов царството
Божие.
Марк. 14-25
Аз вече съм във есента –
топло лоно на обагрена сбъднатост.
В дланта уловена мечта
тупти с пулса жив на отвъдното.
В него есенни тихи слова –
натежали от грозде лозници –
акатист шептят в синева
пред престола на Бога Всевишни.
И поднасям Му вино покайно
на сърцето от святата чаша,
и молитва повтарям безкрайно:
Спаси, Господи, души наша!
