Към свети Иоан Рилски Чудотворец
Породено от словото на Н.П. Триадицкия
епископ Фотий
в
неделя 22-ра след Петдесетница.
Преп. Йоан Рилски Чудотворец, 1 номври
(19 октомври ст. ст.)
Гората –
многоцветен стъклопис
на залеза под морните
лъчи блести.
Чуй, как, свети
Иоане, всеки лист
и всеки ручей тук
завета ти шепти.
Скалата помни.
Пещерата знае
равноангелското
твое житие,
подвига ти
постнически и покаен
и молитвено
богослужебно битие.
Но има ли достойни,
преподобне,
сред върволицата
от христиани,
които с почест кланят
се на гроба ти
и които чеда твои
да са назовани?
Завета ти, наставниче
монахо,
кой следва в туй
мамонско време,
в което даже
просяка и сиромаха
ядат се - кой колко
повече да вземе?
Сребролюбивата
змия отрови
милиони български
сърца,
а ти с отеческа
любов гальовно
и благо казваш
ни „чедца“?
Не е достоен,
отче свети,
народа български
за твоята любов.
Не следваше духовните
съвети
и не заслужи
монашеския ти покров.
Но заради
малцината избрани,
заради праведниците
незабележими,
моли се,
застъпниче свети Иоане,
на Бога – за нас
непостижимий.
Гората като
есенен витраж
в лъчите залезни
потрепва.
Молитвите на нашия
духовен страж
повтаря и
настойчиво нашепва.
