За небето и храма
„Бог е навсякъде в света,
но най-вече – на небето и в
храма.“
св. прав. Иоан Кронщадски
За небето съвсем мъничко знаем.
Защото там никога не сме били.
Смътно, смътно предвкусваме рая
И го виждаме сякаш през гъсти мъгли.
Но на земята храмът е нему подобен.
Защото и тук Дух Божий цари.
Тук на престола е Синът Благоутробен.
Тук всяка душа и всяка плът Той цери.
И защо ме корите, задето във храма,
искам да бъда деня и нощта?
Грешна съм. И затуй пре-голяма
потребност имам от Милостта.
И когато товара греховен отнемеш
от мене, Ти Боже Иисусе Христе,
Ти на небето ще ме приемеш
и ще се видим „лице с лице“[i].
[i] "Сега
виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а
тогава ще позная, както и бидох познат. А сега остават тия три: вяра, надежда,
любов; но по-голяма от тях е любовта" (1 Кор. 13:12-13).
