Аз знам, че всички мои стихове четеш.
Дори непубликуваните в книга или в блога.
Дори и тез, които да ги изразя не мога,
но са светла мисъл или от лявата страна бодеж.
Аз знам,че и сега в нощта ме виждаш,
загледана под моя клонест бенджамин
в кандилцето със пламък жълто-син,
да се прекръствам с трепет пред лика Ти трижди.
Аз знам, че Ти си Бог и всичко знаеш.
И нищо неизвестно не Ти казвам, нищо ново.
Но словото ми е потребно, защото Ти си Слово,
с което си ме сътворил и с което любовта си вая.
