Любовта ми, Боже, винаги си Ти
Когато любовта ми е утринна,
тя е пъпка от роза в екрю.
Над Твоята икона се свежда
и с нейното благоухание се насища.
Когато любовта ми е денна,
тя е слънчеви ярки зари.
В Светия Кръст се оглежда
и с неговия блясък блести.
Когато любовта ми е вечерна,
тя е каеща се монахиня,
пред Съдията смиром коленичила,
в черно расо и черна скуфия.
Когато любовта ми е нощна,
тя е спомен за Ниневия,
тя е лития с петохлебие,
тя е богомъдра паремия.
