Изповед по здрач
И ето, пак здрач е –
смълчано-копнежен,
лилаво-прозрачен.
С правда и нежност
Дух Свети се носи.
Безмълвен, безбрежен
с любов ни докосва.
Просторите топли
отнасят в небето
покайните вопли.
Ридае сърцето.
Безмълвно се кае.
Греховете изрежда
с лилава тъга и
с лилава надежда.
Бог тайно поглежда
кротък и мил.
Над грешника свежда
лилав епитрахил.
