Докога, Господи, светът ще ограбва дните ми, които искам
да посветя на Тебе? Докога ще се натрапва в мислите ми, които искам Ти да
изпълваш? Докога ще обсебва ума ми, който искам Ти да обладаваш? Докога
светските ми трудове ще ощетяват духовните ми? О, блажени монасите, които и с
ум и със сърце денонощно Ти служат и пребъдват с Тебе! Блажени тези, у които
няма нищо кесарево, у които всичко е Божие и го отдават Богу. Те вече не са
пленници на земята, а свободници. Те вече са на прага на Царството небесно. Смили
се, Господи, над мене, понеже и намерението целуваш с любов и добрите разположения хвалиш. Смили се, понеже си благ и милосърден и ми дарувай и отреди
и на мен непрестанно умосърдечно богослужение до свършека на живота ми тук и в
безкрайността на бъдещия век. Амин.
