Странни сме ние хората, Господи. И не само странни, но и
глупави и горди. Някога Ти заповяда на нашите прародители да не ядат от
плодовете на дървото за познаване на добро и зло посред райската градина и ясно
им каза, че ако хапнат от тях бездруго ще умрат. А те ядоха и умряха. И така се
отделиха от Тебе. И не само те умряха, но и целият човешки род стана подвластен
на смъртта. Сега на нас ясно ни казваш, че който яде Твоята плът и пие Твоята кръв, има живот вечен, и Ти ще го възкресиш в последния ден (ср. Иоан 6:54). А ние не ядем и не пием. Бягаме от църковната градина по чужди страни и
пълним коремите си с рожкове. А накрая... накрая ще умрем завинаги и завинаги
ще се окажем отделени от Тебе. Но да не бъде!
Странни сме ние хората, Господи. И не само странни, но и
глупави и горди. Затова, смили се, Боже над нас, вразуми ни и ни смири, за да
не бягаме повече от живота към смъртта. Да дойдем в църковната градина, да се
завърнем в Твоя дом като покаяли се блудни синове и дъщери и да вкусим от
Твоите страшни и животворящи Тайни, и останем при Тебе завинаги. Амин.
