„силата ви е в тишината и упованието“
(Ис. 30:7)
Тихо пристъпва сиромашкото лято –
Божие утешение за бедната душа.
Хризантеми греят като старо злато,
като пръснати в градините слънца.
А баирите с рубинени капки се кичат,
с горски бижута от шипки и глог.
Като стари баби на чардак се припичат,
унесени в молитвен блажен монолог.
С какво ли заслужихме тази отрада,
това изобилие, хубости дивни,
топъл покой и безстрастна наслада,
кът, в който земята с небето се слива?
Не, не е отплата това за заслуга,
а милосърдие Божие, Божия милост,
задето в Него вярваме, а не в другиго.
... В тишината и упованието е нашата
сила.
