Изминалият ден бе
за душата ми разпятие.
Към Тебе, Господи,
зовях във сетна изнемога.
Да ме приемеш,
Милосърдни, в Твоите обятия,
че утешението ми е
единствено във Бога.
И по молитвите на
Богородица Ти възела развърза
със свемогъществото
Си на Бога Живий.
И с помощта божествена,
премъдра, бърза
на деня постави
край чудесено дивен.
Сега се вслушвам в
ромона дъждовен,
изпратен ми от Теб
за упокоение,
във който чувам в
шепот Твойто слово
и заспивам във жадуваното
единение:
"Дойдете
при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;"
(Мат. 11:28).
