Преображение

 Преображение

„27. Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

28. Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия;
31. като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.“

Свето Евангелие от Лука

От Светото Евангелие научаваме, че трима от Христовите ученици Петър, Иоан и Иаков станали очевидци, свидетели и причастници на Господнята слава на Тавор. А от Светото Предание разбираме, че всички люде, които са ставали боговидци, богосъзерцатели, които са ставали причастници на Божията слава, са били самите те преобразени, обожени, свети. Следователно, ако човек не е очистил сърцето и ума си и не е постигнал обожение, не може да види нетварната Божия светлина. Но трудим ли се ние като народ Божи и всеки един от нас поотделно за нашето преображение? Приближаваме ли се към Бога или се отдалечаваме от Него? Как се променя отношението ни към Бога и към ближния? Наскоро проследих изменението през последните векове на израза, който използваме при раздяла един с друг и който по много добър начин отразява нашето отношение към Бога и към ближния.

Мнозина от нас знаят, че някога нашите деди и прадеди са се разделяли с пожеланието „Сбогом!“ Тази дума идва от израза „С Богом“, което означава „С Бога!“, т.е. това е нашето молитвено пожелание човекът, с когото се разделяме, да остане с Бога, с Неговата милост, помощ, закрила, любов или както се изразява св. Пророк Давид „в сянката на Божиите криле“. Колкото и да е била автоматизирана употребата на тази дума, вярвам, че хората са осъзнавали какво казват и са вярвали, че щом сме единени духовно в Бога, физическата раздяла не е раздяла. Затова и св. Патриарх Евтимий, който е бил в постоянно богомислие и предан пастир, при раздялата с народа преди неговото заточение от турците през 1394 г., след като някой плачевно се провикнал: "На кого ни оставяш, добрий пастирю?", той – и сам просълзен – отговорил: "На светата Троица ви оставям – и сега и навеки!" Истинските християни, макар и разделени физически, остават винаги духовно единени в Бога.

По-късно хората изоставиха благопожеланието „Сбогом“, вероятно защото изоставиха и Бога и на раздяла си казваха „Със здраве!“ В моето детство много стари хора се разделяха с това пожелание, т.е. „Остани със здраве!“ Може би това означава, че за тях най-важното нещо е било здравето, а самото пожелание – най-хубавото според тях. Но дали за християните е така? Някога моят дядо, който беше дълбоко вярващ православен християнин, ми казваше: „Ако загубиш имот, нищо не си загубила. Ако загубиш здравето си, много си загубила. Ако загубиш вярата си – загубила си душата си.“ От тези думи си направих извода, че за човека най-важното все пак не е опазването на здравето /макар и то да е много важно/, а опазването на душата, което може да стане само с вяра, надежда и любов към Бога и любов към ближния, т.е. с живот в Бога. С тези думи дядо ми е искал да постави основите на моята ценностна система, още докато бях дете.

И така, виждаме, че ценностната система на нашия народ през годините се е променяла, променяло се е отношението към Бога и ближния. Бог е бил забравен или просто игнориран, а отношението към ближния е оставало добронамерено, докато към него се е отправяло благопожеланието: „Със здраве!“ По-късно обаче и този поздрав беше изоставен и хората започнаха да се разделят с думата „Довиждане.“ Тази дума  идва от израза „До виждане“, който отразява нашата надежда, че се разделяме, докато се видим отново, т.е. нашите очаквания и пожелания са да се видим пак. Тук все още има някаква добронамереност. Но само за няколко десетилетия тази дума бе изместена в ежедневното неофициално общуване с думата „Чао“, за която малцина от тези, които я използват знаят, че на италиански тя означава „Здравей“. Поради това мнозина на раздяла произнасят нищо незначещото за тях чуждо, но модерно, скорострелно „Чао“. И с това не се изразява никакво отношение нито към Бога, нито към ближния, освен в единични случаи, когато човек влага в казаното същия смисъл, който има на италиански тази дума. Още по-жалко и смешно е, когато днес българите се разделят с „Бай-бай“. Защото то не само, че не изразява никакво пожелание, но е и израз на нашия стремеж към модерност и чуждопоклонничество. Ето така обезсмислихме и обезобразихме не само езика си, не само навиците в общуването помежду си, но и отношението към Бога и ближните. Това е разбира се само един детайл от нашето поведение. А, ако разгледаме цялостното си поведение, ще се ужасим от това колко сме се отдалечили, колко сме се отчуждили и от Бога, и един от друг.

Но какво да правим? Въпреки че едва съзираме в далечината очертанията на духовния Тавор, все пак не бива да се отчайваме. Нека призовем в молитва светите боговидци, причастниците на Божията слава, а заедно с тях и Пречистата и Преблагословена Божия Майка, да не отвръщат лицата си от нас – днешните егоцентрични и себични люде, а да ни помогнат да направим първите си крачки в подножието на духовния Тавор по пътя на покаянието и очистването от страстите, по пътя на собсвеното си преображение, за да се смили над нас и ни помилува нашия Господ Иисус Христос, Комуто заедно с Безначалния Бог Отец и Преблагия и Животворящ Дух Свети подобава слава, чест и поклонение сега и всякога и в безкрайността на бъдещия век. Амин.  

19.08 / 06 август ст. ст./ 2014 г.

† ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ