Моето земно блаженство
Как чакам вечерния здрач,
когато всичко се умиротворява...
Когато тишината се разстила,
а моят копнеж кьм Тебе, Боже,
се носи във вечерния полъх.
И Ти, Свръх-същностният,
някъде от безкрая усещаш
пулса на моето сърце –
една малка незабележима точица,
която бие за Теб, моя създател,
и която излъчва любовта ми към Теб.
И Ти я улавяш, както и аз Твоята -
невместимата, която вмествам
в уж малкото си сърчице.
И това е моето земно блаженство,
за което Ти благодаря
и за което ще Те славя вовеки. Амин.
