Сън
На един прием в Кремъл в началото на шейсетте години, на който
присъствали и членове на Политбюро, един от тях се приближил до архиепископ Лука
Войно-Ясенецки (световноизвестният хирург, който оперирал
с расо) и хитричко подпитал, цитирайки уж „думите” на Гагарин:
“Ето, наш, съветски човек излетя в Космоса и твърди, че там нямало
никакъв Бог. Какво ще кажете за това?” На което архиепископ Лука Войно-Ясенецки
отвърнал: “И аз съм правил стотици черепни операции, оперирал съм мозъка на
стотици хора и също твърдя, че никъде не се натъкнах и на най-малката следа от
ум. Което не изключва наличието на ума, нали?”
Бе нощ. А аз излязох босонога.
На пръсти пристъпих по Млечния път.
С надежда, че ще срещна Бога –
моя създател, твоя и на света.
Дълго бродих из вселената звездна.
Из галактики далечни се реех.
Лира докоснах, Лебед възседнах,
в шепа държах Касиопея.
Но пуст се оказа безкрайния космос.
Уморена се върнах. Прекрачих терасата.
Звънна алармата. Лъч мек ме докосна.
Бог с умиление ме гледаше от иконостаса.
