Ще дерзая
По пътеките покайни на сърцето
ще вървя, ще се изкачвам, ще дерзая,
та разстоянието от земята до небето
да измина. И от преизподнята до рая.
През сълзите покайни в очите
ще гледам в посока небесна,
та сред тварния блясък на звездите
светлината нетварна да видя да блесне.
В тишината на душата смирена
ще се вслушвам с надежда и трепет,
та да чуя от Отца Родения
да ни зове с въжделения шепот:
дойдете вие, благословените на Отца
Ми,
наследете царството, приготвено вам
от създание мира.
