Благовремието на покаянието
(Светият Велик пост)
И пак е
благовремие.
Видимото изчезва.
Душата остава
насаме с Бога.
Припада пред нозете
Му
и тихо шепне своите
прегрешения –
единствената
преграда между нея и Отца.
И тя сякаш се топи
от горещите сълзи.
Сякаш се свлича от
въздишките, но стои.
Ала ето - пред
лъчите
на Всемирната Любов
не устоява.
Изпарява се. Няма
я.
И блясва Слънцето
на Божието Милосърдие.
Блясва Слънцето на
Божията Благост и Снизхождение.
Боже мой и Отче
мой!
Приеми ме - мене
нищата и окаяната,
грешната и
немощната,
и направи така, че
никога
повече да не се
отделя от Тебе!
Амин.
