За
борбата с унинието
За
унинието (или както днес сме свикнали да го наричаме с медицинския термин
депресия) светите Oтци може би са казали всичко. Те посочват и причините за
тази страст, описват и състоянието, и поведението на обхванатия от униние
човек, дават и съвети как да се борим срещу унинието и как да го победим. И все пак, когато човек лично е изпадал в
това болестно състояние (а всяка страст е болест) и се е борил с него, му се
струва, че споделянето на собствения му опит би могло да се окаже полезно за
някой друг. Затова ще изложа накратко изводите, до които достигнах въз основа
на опита и наблюденията си.
1.
Когато
човек изпадне в униние, трябва най-напред да се запита дали
някои негови грехове не са причинили това душевно
разстройство. Затова е добре да изследва предишните си дела, постъпки,
намерения, желания, помисли и да изповяда всичко греховно пред духовния си
отец. За да си отговорим на въпроса защо и как сме стигнали до това състояние,
може да се обърнем към свети Макарий Велики, който, като
силно духовно проницателен човек, насочва вниманието ни към това, че унинието
зависи от нетърпеливостта, а нетърпеливостта от сластолюбието. Нужно е да се
покаем пред Господа, за да се смили Той и ни прости греховете, причинили ни
това душевно разстройство.
2.
Ако
сме изпаднали в тежко депресивно състояние, което има своето
физиологично
основание, не бива да се колебаем да се обърнем за помощ към компетентен лекар
психиатър. Неговите предписания и съвети трябва да се изпълняват, така както
тези на духовния отец. В тежки депресивни периоди подтиснатостта води и до
колебливост, нерешителност, и плахост, поради което не можем да вземаме бързо
решения в динамичното ежедневие или вземаме неправилни решения. Това води до
още по-голяма подтиснатост и отпадналост и така се получава сякаш движение на
духа надолу по спирала. От това състояние може да ни изведе честото изповядване,
при което се каем за всяка допусната грешка и молим Господ да ни укрепи, както
и причастяването със Светите Тайни, което поради съзнателното му приемане с
вяра и упование на Господа е действително. Чрез него нашето единство със Спасителя
става такова, каквото единство и живот има у Него и Отца.
3.
Въпреки слабостта, отпадналостта, умората, безсилието,
немощта,
трябва да полагаме
усилия да вършим ежедневните си задължения, за да не даваме възмажност на мрачните
и отвлечени мисли да ни завладяват и още по-важно – да се молим усърдно. В това
състояние внимателната и непрестанна молитва са възможни, въпреки че
съсредоточаването по отношение на други неща може да е затруднено.
Само с Божията милост
и помощ е възможно да излезем от състоянието на униние и да не допускаме повече
духът му да ни завладява. Затова на Него – милосърдния, благ и човеколюбив Бог –
Отец, Син и Свети Дух отдаваме безмерно благодарение, чест и поклонение сега и
всякога и вовеки веков. Амин.
