Когато се умножават моите
скърби в сърцето ми,
Твоите утешения услаждат душата
ми.
Пс. 93:19
Господи,
в скутите на вечер благолепна,
в диплите на храмовия здрач
скърбите си вече аз не шепна
и не затулям в шепи своя плач.
Откакто с сълзи се покаях
и Ти отечески ме приласка,
сияен, дверите отвори раят
и радост като
клонеста леска
в душата съвършено се разлисти
и слънце от любов ме осия.
В неговата светлина златиста
в трепет и захлас сега стоя.
И вече зная, Боже Светий,
щом в скърби утешение даряваш,
поглеждаш милостно чедата клети
и мъката им в радост претворяваш.
