Отиде си и този Божи ден.
Какво записа той в небесния
бележник?
„Покаен вопъл, трепет
съкровен
за обещание, забравено
небрежно.
Една въздишка пред Казанската
икона,
едно дълбинно съжаление,
една сълза, незабелязано отронена
и твърдо правилно решение.”
Така ще се отронват ден след
ден,
като зърна от броеница
отброени,
но няма да забравя вече стария
гоблен
с Божията Майка умилена.
Ще се трудя даже и по тъмно.
Ще се трудя над изящната
бродерия.
Ще се трудя даже до
разсъмване,
та милост майчинска y Нея да намеря.
