На днешния ден
се навършват 650 години от успението на св. преподобни Теодосий Търновски. Той
е роден около 1300 година в благочестиво и благородно българско семейство както
е предположено в някои източници [1, 2] в Търново, а в други [3] във Видинския край. Още от младини
устремил живота си към Бога и Го възлюбил с всичкото си сърце, и с всичката си
душа, и с всичкия си разум. За да не бъде любовта към родителите му препятствие
за любовта му към Бога, той ги напуснал и в уединение отдал своите сили на духовни
трудове. Отрекъл се от всички земни привързаности, той дълго търсел из манастирите
по българските земи ("Арчар" във Видин, "Пресвета
Богородица" в Търново, манастира в Червен, "Св. Богородица" в
Сливенската планина [1-6]) духовен наставник, който да го ръководи по пътя към Горния Иерусалим, след което Божият промисъл го отвел
при св. Григорий Синаит в Парория. Там най-сетне божественият учител бил
намерен.
Колко е странен и неразбираем за нас,
днешните християни, превърнали материалното благосъстояние, лукса и битовите удобства
в цел на живота си, обикнали лъскавите магазини и шумното веселие, този велик
светитеодосиев устрем към небесното, към тишината и безмълвието, към нетварната светлина
и към нетленната наслада. Наистина, “Прелъстяването от мирския комфорт и
благополучието отдалечава душата на човека от Бога” [7]. Колко ни е далечно и чуждо това
негово отречение от всичко веществено и земно заради придобиване даровете на
Светия Дух, заради единението с Бога. Свети Макарий Велики казва, че „Няма
достатъчна причина, за да се откаже човек от насладите на този свят, ако той не
участва в блаженството на другия свят” [8] и пояснява: „Ако някой напусне своите
заради Господа, отрече се от този свят, откаже се от мирските наслади, от
имуществото си, от баща и от майка, и като се разпне сам, направи себе си
странник, нищ и такъв, който нищо не притежава, но на мястото на мирското
спокойствие не придобие в себе си Божествения покой, на мястото на временното
наслаждение не усети в душата си духовната услада, в замяна на тленните одежди
не облече вътрешния си човек в дрехата на Божествената светлина, в замяна на
това предишно и плътско общение не познае с несъмненост в душата си общението с
небесното, в замяна на видимата радост на този свят няма вътре в себе си
радостта на Духа и утешението на небесната благодат, и не приеме в душата си,
според написаното, Божественото насищане, когато му се яви славата
Господня (Пс. 16:15); с една дума, ако на мястото на това временно
наслаждение не придобие още сега в своята душа въжделената нетленна наслада, то
той е станал непотребна сол, той е по-жалък от всички хора - и от тукашното е
лишен, а и на Божественото не се е насладил, не е познал чрез действието на
Духа във вътрешния си човек Божествените тайни.” Да,
познал е най-добрият ученик на св. Григорий Синаит Божествените тайни, разкрити
му от Светия Дух в дългите безмълвни дни и нощи в многобройните манастири, които
е обитавал; в
часовете на съзерцателна молитва, когато се превръщал в огнен стълб, както
свидетелства неговият ученик св. Патриарх Евтимий; в дните на отвержена борба с
Акиндиновото и
Варлаамово нечестие, с месалианската, богомилска, адамитска и иконоборна ереси, с
евреите, които хулели Православната вяра, когато Господ му разкривал
истините на същата
тази Света Православна вяра и му дарувал съкрушителна победа; в прозрението за
поробването на Родината от агаряните и опустошаването на Кефаларската обител и горската
пустиня. Да, участвал е преподобният през своя земен живот в блаженството
на другия свят, щом като при неговото успение цяло войнство от небесни ангели е
дошло да посрещне земния ангел и е съпровождало неговото погребение с пеене.
Но къде да
търсим днес, отче Теодосие, твоите следовници, за да ни светят те като огнени
стълбове в духовния мрак на двадесет и първия век? Нима в запустелите манастири,
“в които витаят
единствено сенките на далечния и тайнствен свят” [9] или в
манастирите, превърнали се от духовни средища в туристически атракции? Тупти ли
в днешните обители поне едно сърце, от което непрестанно извира Иисусовата
молитва и го прави участник в блаженството на другия свят? Живо ли е днес
учението, което с толкова усилия и любов вие с твоя учител и ученици разпространявахте
из нашите земи? Живо ли е монашеството като “тайна наука” [9] или тази тайна наука е
останала между кориците на пожълтелите книги, а само от книги тя не се
придобива? Но, ако днес има твои следовници, те несъмнено ще се открият, защото
няма светило, което турят под крина или под одър, а на светилник. А ние като иерихонския
слепец трябва да молим Господа да прогледнем, за да ги видим.
Преподобни отче Теодосие, не ни е
лишил Господ и нас днешните християни от Своята милост, колкото и себелюбиви и вещолюбиви
за съжаление да сме, колкото и да сме склонни към „самопоклонението,
отпускането, безразличието, наслаждението” [10]. Дал ни е и на нас светилници
с неизчерпаем елей, които да просветляват духовния мрак на нашето време със
светоевангелска светлина и които да озаряват трудния „път навътре към сърцето и
нагоре към нашия Спасител” [11]. Но ти моли Господ да отвори духовните ни очи за да
я видим и трьгнем подир нея! Моли Бога да съкруши себелюбивите
ни и горди сърца, за да се изтръгне от техните дълбини поне един искрен вопъл
към Него: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния!” За да се
смили Той, Милостивият, над нас и благоволи да участваме и ние след Неговото
славно второ пришествие в блаженството на другия свят. Амин.
Използвана литература:
1.
Св. преподобни Теодосий Търновски, Житие написано от патриарх
Калист Константинополски, по превод на Ив. Марчевски, В. Търново, 1995, с. 19-42
2.
Житие и жизн преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове
постнисвовавшаго, написано от патриарх Калист Константинополски, по превод на В. Н. Златарски, София, 1904
3. Игумен Петр (Пиголь), Преподобни Теодосий Търновски – продължител на духовните традиции на преп. Григорий Синаит в България, http://www.pravmladeji.org/node/1073
4. Жития на светиите, под ред.
на Левкийски епископ Партений и архим. д-р Атанасий (Бончев), Синодално
издателство, София, 1991 година, с. 591
5.
Един светилник в миналото, Ал. Жеков, София, 1936, с. 21-35
6.
Павел Павлов,
Ученици
и последователи на св. Григорий Синаит в България, Духовна култура, кн. 9/2000
г., Синодално издателство
7.
Архиеп. Аверкий, Истинное Православие и современный мiр,
Свято-Троицкий монастырь, Джорданвилл, 1971
8.
Святой Макарий Великий, Беседи, 49
беседа , http://pravbeseda.ru/library/index.php?page=book&id=592
9.
Архим. Лазар (Абашидзе), „За монашеството”, http://www.pravoslavieto.com/books/za_monashestvoto_arhim_lazar.htm
10. Йеромонах Серафим (Роуз),
“Светото Православие - ХХ век ”. М. : Донской монастырь, 1992
11. Триадицкий
епископ Фотий, Да си православен днес, Проповед в деня на светите първовърховни
апостоли Петър и Павел — 12 юли (29 юни, ст. ст.) 2004 г., http://pravoslavie.domainbg.com/ef/2004/petrovden.html
