Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии (Пс. 115:6). Скъпа е в очите на
Господа и смъртта на пазителя на Иверската Монреалска мироточива икона на
Божията Майка – брат Иосиф Муньос. Скъпа е тя и в очите на Самата Пречиста
Божия Майка. А днес се навършват 16 години от неговата мъченическа кончина.
В паметната 1995 година, когато брат Иосиф бе тук заедно с
чудотворната икона, той каза, че Америка и Православните страни са два различни
свята. Той имаше предвид конкретно това, че чудото за западния свят е сензация,
а за нас - реалност, но може би и в по-широк смисъл, а именно, че Православието
на запад е вяра на малцина, а тук е живот на целия народ. Но дали това е точно
така и сега, след като голяма част от българите напуснаха страната и свързаха
живота си с инославните и друговерците, изоставяйки род, родина, език, а може
би и вяра, след като смениха кръстовете си с по-леки или изобщо ги захвърлиха;
след като и останалите тук българи намират вече много отговори на въпроса на свети
преп. Паисий Хилендарски: „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се
наречеш болгарин?”? Трябва да помислим дали Православието и сега е живот на
целия български народ.
Но, нека послушаме гласа на брат Иосиф (звукозапис от
срещата му с паството на БПСЦ в Православния параклис „Свети Иван Рилски“,
София, 1995 г.), за когото Православието беше живот. Живот, който той посвети и
отдаде непоколебимо и мълчаливо за опазването на чудотворния образ на Божията
Майка, Която ние молим Православието да остане завинаги наш живот. Амин.
